Двамата работници излязоха на пръсти. Стефчов го гледаше смаян.
— Какво гледаш бе, простако? — изкрещя Юрдан. — Аз ти казвам, че и моята челяд е молепсал комитаджилъкът, челядта на Юрдан чорбаджи, най-верния царски човек, у когото слазят каймаками и паши… Та какво остава за другите, за простия народ! Няколко чапкъни правят комитет тука, под носа ни, и ние зяпаме като будали!
И чорбаджи Юрдан разказа с повече и повече растящ гняв откритията, които направи днес.
— Аз току-що се тъкмях днес да ида при бея — каза Стефчов. — те се сбират в градината у Бейзадето, нека ги хванат и турят на изпит. С двесте тояги ще изкажат и майчиното си мляко… Аз още по-рано трябваше да туря край на тая мръснишка пропаганда против държавата… Който не е благодарен тука от правителството, нека иде в Московията на даскал Климента, а не да туря огън в къщята ни.
Стефчов отвори вратата и пошушна нещо някому.
— Ти знаеш ли кои са тези магарета? — попита дядо му.
— Главният е Соколов! — каза Стефчов, като хвърли крадешком поглед на Лалка, и лицето му се изкриви от злоба. В тая злоба против доктора се мешаше и затаена, парлива като жив въглен ревност. Това окаменяло сърце беше достъпно за любовта само в това й некрасиво проявление.
— Все тоя ли поразеник?
Стефчов отиде и взе да бърка в джоба на сетрето си.
Юрдан го гледаше ожидателно.
— Ето едно писмо, което вчера намерих на улицата, току до вашата къща.
— Какво е това писмо?
— Подписано от Соколова… праща го в Панагюрище, види се, на други подобни вагабонти.
— И какви маскарлъци пише? Плен, огън, пожар, нали?
— Съвсем други работи, уж невинни, пише вътре, но аз се заклевам, че под тях друго се разбира — каза Стефчов, като разгръщаше пак писмото. — Но Заманов ще го проникне и разтълкува; той е такъв копой, дето от сто уврата място подушва бунтовника.
В това време Лалка беше пребледняла. Тя се полека измъкна из стаята и слезна долу при майка си.
— Какво ти е, Лало? — я попита майка й.
— Нищо не ми е, мале — каза тя със слаб глас и седна, като подпря глава с ръцете си.
Майка й, заета с пържене на манджата, не обърна вече внимание на дъщеря си. Тя сама беше твърде раздразнена и като бъркаше силно с лъжицата в тигана, тя кълнеше синовете си:
— Да ги прокъса! Да ги изтръшка всичките, дето ще уморят баща си без време!… Едвам се е подигнал, ето сега ще му припадне. Да им опустее въстанието! Отдека тъй пощръкляха и побесняха всичките? Па и Гина, лудетината, та дор и куфоглавият Генко, и те с пексимет ще ги хранят, чапкъните! Да ги задавеше макар!
Влезна кака Гинка. Тогава Юрданица стовари гнева си на нея.
— Защо толкова гняв, мамо? Ти трябва още да се радваш… Чорбаджийките трябва да дават пример още…
— Гино, млък! — изкрещя майка й. — Аз тебе те не слушам, ти си луда!
— Не съм луда, ами съм народна българка! — отговори разпалено кака Гинка.
— Народна българка? Затова ли биеш мъжа си ката ден!
— Бия го, че ми е мой стопанин, то друга политика: вътрешна политика.
— Ух, лудетино, ти по ли искаш да си българка от баща си? Да знае той, че ти четеш вестници от Соколова, ще ти опуха праха, не гледай, че си четирийсет-годишна женуряга…
— Мале, лъжеш като катунарка!… Аз по Коледа подкарах трийсет и втората си година. Аз по зная колко години съм!
Но тоя диалог биде прекъснат от слугинята.
— Како Доне, ела, че на дядо Юрдана прилоша — каза тя уплашена.
— На, ето сега! Ух, боже господи — извика Юрданица и бързешката излезе да иде при мъжа си, като заряза тигана на огъня.
Още като се качуваше по стълбите, тя зачу раздирателните викове на Юрдана, когото беше хванал коликът. Тя го завари в горнята стая, че се превиваше и тръшкаше на земята от неизразими страдания, които усещаше в червата. Лицето му се беше обезобразило и посиняло; жестоки и отчаяни писъци излазяха из гърдите на стареца, без да му облекчат страданието; те пълнеха с ужас сърцата на всички домашни и се чуваха на улицата.
Пратиха бързо за Янелият едного от работниците, но той се завърна и каза, че не го намерил, понеже отишъл на К. Тогава прибягнаха към домашни лекарства. Ни компреси, ни разтривания, ни локмаруху, нищо не помагаше на болния. Той се виеше и се свиваше на кълбо, или пък се мяташе от едно място на друго.
Юрданица се възчуди какво да прави.