— Не е ли по-разумно първо да се разбереш с Брет? — удиви се Джери.
— Не. Какъв смисъл има да говоря с него, ако каузата е изгубена? Ако Пауъл откаже да плати, следващият ми ход ще е да отлетя за Лос Анджелис, за да се опитам да убедя Нина Крейг да приеме сегашното предложение. Другите три се съгласиха, но очевидно тя е разбунила духовете.
— Какво ще й кажеш? — полюбопитства Джери.
— Истината. Ако се наложи, няма да я ангажираме в шоуто, а това донякъде ще я злепостави. Не забравяй, че Бетси Бонър Пауъл е била на четиресет и две, когато е починала. Сега щеше да е на шейсет и две или и три. Мнозина доживяват до осемдесет. Отнели са половината живот на Бетси, на който е могла да се наслаждава, ако някой не бе притиснал възглавница към лицето й през онази нощ. Оттогава злосторникът се събужда всяка сутрин и се радва на настъпилия нов ден, докато нейното тяло лежи в гроба.
Лори съзнаваше, че говори все по-разгорещено и разгневено. Не ставаше въпрос обаче само за Бетси Бонър Пауъл. Ставаше въпрос и за Грег: неговият убиец продължаваше да е свободен човек; не само свободен, но и жива, дишаща заплаха за нея и Тими. Вече малко по-спокойно добави:
— Извинявай, Джери. Трябва да внимавам всичко това да не звучи като личен кръстоносен поход. Знам. — Вдигна телефона. — Време е отново да си уговоря среща с Робърт Никълъс Пауъл.
9.
Топлият априлски ден предразположи Роб Пауъл да излезе на малкото си игрище за голф в задната част на имението. Извади стиковете и се зае да тренира замаха си, преди да се присъедини към постоянната четворка, с която играеше в клуба „Уингд Фут“. Не съм зле, помисли си той, когато топката влезе в поредната дупка.
Съсредоточавайки се върху ударите, загърбваше временно факта, че лекарят още не му се бе обадил. Химиотерапията преди три години сякаш пребори тумора в белите дробове, но съществуваше вероятността той отново да се появи. В началото на седмицата отиде на полугодишния контролен преглед.
— Е, зарязвам корта засега — обяви Роб и се отправи към къщата.
Разполагаше с петнайсет минути, преди гостенката му да дойде. Какво ли иска Лори Моран, озадачи се той. По телефона звучеше притеснена. Дали ще ми съобщи, че някоя се е отказала да участва в предаването? Роб свъси вежди. „Искам ги всичките тук — помисли си той. — Каквото и да ми струва!“
Дори новините на Моран да бяха благоприятни, Роб изпитваше усещането, че времето тече прекалено бързо. Имаше желание да стигне до дъното на историята и когато Лори Моран дойде при него през април и изложи концепцията си за възстановка на абсолвентската галавечер, го възприе като отговор на молитва. „Само дето не съм от онези, които много се молят — помисли си Роб. — Оставях това на Бетси.“
При тази мисъл се засмя, ала смехът не беше жизнерадостен — прозвуча по-скоро като приглушено излайване и прерасна в пристъп на кашлица.
Защо не се обажда лекарят с резултатите?
Икономката Джейн Новак отвори плъзгащата се стъклена врата и той влезе от калдъръмената пътека на верандата.
— Във всички дупки ли вкарахте, господин Робърт? — попита тя весело.
— Не съвсем, но съм доволен, Джейн.
Опита се да прикрие раздразнението си, защото, след като се върнеше от игрището, Джейн неизменно му задаваше този въпрос. Ако имаше нещо, което би искал да промени у нея, то това бе тоталната й липса на чувство за хумор. Тя си въобразяваше, че въпросът й е шеговит.
Джейн, солидна жена със стоманеносива коса и очи със същия цвят, дойде да работи при него непосредствено след сватбата с Бетси. Разбираше защо Бетси не се чувства уютно в присъствието на предишната икономка, наета от първата му съпруга и останала да работи за него и след кончината й.
— Роб, тази жена ме презира — жалваше се Бетси. — Усещам го. Обясни й, че е неподходяща, и я отпрати с щедро възнаграждение. Знам кого да взема на нейно място.
Бетси искаше Джейн Новак, чистачка в театъра, където беше разпоредителка.
— Страхотен организатор е. Успява да въведе ред дори в гримьорните. И е ненадмината готвачка — хвалеше я Бетси.
Да, Джейн притежаваше всички тези качества. Беше пристигнала в страната със зелена карта от Унгария и с радост прие да бъде икономка в дома им. Както Бетси обеща, тя великолепно се справяше със задълженията си. Връстничка на Бетси, сега Джейн караше шейсет и две. Ако имаше близки роднини или познати, то Роб не ги беше виждал. Удобният й апартамент се намираше зад кухнята и дори в свободните си дни, както Роб бе забелязал, тя рядко го напускаше. Само понякога отсъстваше от града, но той не се съмняваше, че всяка сутрин в седем и половина тя ще е в кухнята, готова да му приготви закуската.