— Много е красиво — възкликна Лори искрено. — Спалнята използва ли се понякога?
— Никога не се използва — отсече Джейн. — Но винаги се поддържа в безупречен вид. Сребърната четка и гребенът на тоалетката винаги са лъснати до блясък. Дори пешкирите в банята се сменят редовно. Господин Пауъл настоява стаята да изглежда така, сякаш тя всеки момент ще отвори вратата и ще влезе.
— Той прекарва ли доста време в спалнята й? — не се въздържа да попита Лори.
Джейн свъси вежди.
— Не мисля, но е най-добре да зададете този въпрос на господин Пауъл.
Сега вече неодобрението съвсем ясно прозираше и в изражението, и в тона на икономката.
Боже, помисли си Лори, наистина не бива да ядосвам тази жена.
— Благодаря, Джейн — изчурулика тя дружелюбно. — Сега си тръгваме. Няма да идваме през уикенда. Ще се видим в понеделник сутринта. И те уверявам — ще сме приключили напълно до сряда следобед.
Беше почти пладне, което означаваше, че Робърт Пауъл очаква снимачния екип да се изнесе. Беше също така петък, денят, в който работеше от вкъщи. Откакто пристигнаха, той стоеше зад затворената врата на кабинета си.
Три дни, помисли си Лори по-късно, докато преглеждаше записките си с Грейс и Джери, неизменно присъстващи до нея по време на снимките в Сейлъм Ридж.
Грейс изрази на глас мислите и на тримата.
— Къщата е страхотна. По някакъв начин убива желанието ми да изкача петте етажа до моя апартамент, където няма как да направиш и три крачки, без да се блъснеш в стена. — След кратка пауза ококори очи, твърде обилно наплескани с туш за мигли, и довърши: — От друга страна, там ме побиват тръпки. Баба ми казваше, че ако гълъб влети в стаята, това вещае скорошна смърт в къщата. Лори, видя ли днес как един гълъб търсеше начин да влезе в спалнята на Бетси Пауъл?
— Стига, Грейс — възкликна Джери. — Вече прекаляваш!
Прекалява, разбира се, помисли си Лори.
Нямаше да признае пред Грейс и Джери, че в разкошния дом, където бе починала Бетси Пауъл, и нея я побиваха тръпки.
12.
В неделя по обяд Джош посрещна първата пристигнала — Клеър — на летището в Уестчестър. Макар да го познаваше, защото беше нает малко преди смъртта на Бетси, тя го поздрави набързо, но не се впусна в разговор. Докато я караше към уестчестърския „Хилтън“, тя си изреди наум плановете за следващите три дни. В понеделник щяха да се видят за първи път на закуска. В остатъка от деня щяха да са свободни, за да се поразходят из имението и градините. Индивидуалните интервюта щяха да се състоят във вторник. И четирите се съгласиха да преспят в къщата във вторник вечерта, в същите стаи, където бяха настанени преди двайсет години. В сряда сутринта щеше да е интервюто с Робърт Пауъл, а след това щяха да направят обща снимка на масата за обяд. После щяха да ги откарат до летището за съответните полети.
„Наясно сме колко болезнено ще е за всички вас, но с готовността си да участвате в предаването вие полагате огромно усилие да изчистите имената си“, завършваше писмото си Лори.
Да изчистим имената си, помисли си Клеър с горчивина, докато се регистрираше в хотела.
Беше облякла светлозелен летен костюм с панталон, който купи в скъп бутик в Чикаго. През трите месеца, откакто пристигна първото писмо от Лори Моран, остави косата си да израсне и я изсветли. Сега представляваше лъскава грива до раменете й. В момента обаче я бе вързала на конска опашка и беше сложила шал на главата си. Упражняваше се и да се гримира, но днес не си бе дала този труд. С грим и косата сресана ала Бетси, тя знаеше, че страшно много прилича на майка си. Не искаше Джош да забележи приликата и да предупреди Пауъл, преди да застане лице в лице с него.
— Апартаментът ви е готов, госпожо Бонър — уведоми я служителят на рецепцията и махна на пиколото.
Клеър улови дългия му изпитателен поглед и вълнението в тона му.
Как иначе? Нямаше начин да не попаднеш на вестникарска статия, свързана с предстоящото шоу. Жълтите списания се надпреварваха да изровят всичко възможно за Бетси Бонър Пауъл. „Нов социален статус, завършил фатално“ гласеше например заглавието на първа страница на „Шокиращо“ — седмичник, шампион в сензациите. В статията се описваше подробно първата среща на Бетси Бонър и Робърт Пауъл. Бетси бе завела дъщеря си Клеър на обяд в ресторант в Рай, за да отпразнуват тринайсетгодишния й рожден ден. Робърт Пауъл, вдовец, седял срещу тях в заведението с приятелката на Клеър — Нина, и майка й. Когато Бетси и Клеър си тръгвали, Нина ги извикала. Те пристъпили към масата на Пауъл, където Нина запознала Бетси и Клеър с мултимилионера от Уолстрийт.