„Обичам Ню Йорк — помисли си тя, — но с такава радост го напуснах. Постоянно имах усещането, че видят ли ме, хората се питат дали аз не съм убила Бетси Бонър Пауъл. През голяма част от времето в Кливланд живеехме спокойно.“
— До вратата има пейки — услужливо обясни Дамяно. — Ще ви настаня удобно и ще докарам колата. Няма да се бавя.
Наблюдаваха го как пое багажа от пилотите. Върна се да ги вземе след пет минути.
— Колата е отвън — обяви той и помогна на Род с инвалидния стол.
Лъскаво черно бентли ги чакаше до бордюра. Дамяно настани Род на задната седалка и Алисън усети как сърцето й се свива.
Толкова силно го боли, помисли си тя, а никога не се оплаква. И никога не говори за провалената футболна кариера…
Големият автомобил тръгна.
— Няма много движение — отбеляза Дамяно. — Ще стигнем до хотела за двайсетина минути.
Бяха избрали да отседнат в „Краун Плаза“ в Уайт Плейнс. Градчето се намираше достатъчно близко до Сейлъм Ридж, но достатъчно далеч от хотелите, където бяха отседнали другите три приятелки, също участнички в предаването. Лори Моран се бе погрижила за това.
— Двамата добре ли сте? — попита Дамяно загрижено.
— Много ми е удобно — увери го Алисън.
Род също потвърди. После се наведе към нея и прошепна:
— Али, добре е пред камерите да не споменаваш за сомнамбулизма си и вероятността да си била в стаята на Бетси през онази нощ.
— О, Род, за нищо на света не бих го направила! — възкликна Алисън ужасено.
— И освен ако не те питат, не споделяй надеждите си да следваш медицина. Така само ще напомниш на всички колко разочарована остана, когато не получи стипендията, и колко бясна беше на Робърт Пауъл, че склони декана да я даде на Вивиан Фийлдс.
Само споменаването на онзи злощастен ден, когато завърши колежа, беше достатъчно да накара лицето на Алисън да се изкриви от болка и гняв.
— Бетси Пауъл копнееше да влезе в Женския клуб на най-изтъкнатите дами, а майката на Вивиан Фийлдс беше негова председателка — просъска тя. — Пауъл пък разполагаше с власт. Току-що беше дарил общежитие на колежа. Семейство Фийлдс имаха възможност стократно да заплатят за обучението на Вивиан. Дори деканът изглеждаше смутен, когато оповести името й, и побърза да смотолеви нещо за академичните й постижения. Как ли пък не! Тя се отказа още през втората година. Идеше ми да издера очите на Бетси.
— Именно затова, ако те попитат какво възнамеряваш да правиш с парите, отговори: „Възнамерявам да предприема околосветско пътуване с кораб“ — посъветва я Род.
Хвърляйки поглед в огледалото за обратно виждане, Джош Дамяно видя как Род шепне нещо на съпругата си. Забеляза шокираната й реакция, а после как изведнъж се разстрои. Не чуваше какво си говорят, но вътрешно се усмихна.
Няма значение, помисли си той. Записващото устройство долавя всичко, което се казва в тази кола.
14.
Разбирайки, че от студио „Фишър Блейк“ и от Робърт Пауъл ще получи общо триста хиляди долара за участие в предаването, първоначално Реджина Калари изпита облекчение и въодушевление.
Смазващото напрежение да живее между две продажби при сегашното тежко състояние на пазара на недвижими имоти щеше да падне от плещите й.
За миг изпита онова топло усещане за сигурност, съпътствало я през ранното й детство до деня, когато намери тялото на баща си да виси в гаража.
През годините сънуваше натрапчиво повтарящ се сън за живота си на младини. Събуждаше се в голямата си спалня с красиво бяло легло, чиято табла бе изпъстрена с деликатни розови цветя; същите имаше по масичката, шкафа, бюрото и етажерката за книги. В съня си винаги ясно виждаше кувертюрата в бяло и розово, сходните пердета и мекия розов килим.
След самоубийството на баща й майка й разбра с колко малко пари разполагат. Преместиха се в тристаен апартамент и спяха в обща спалня. Майка й, луда почитателка на модата, си намери работа като личен моден консултант в „Бергдорф и Гудман“. А някога бе постоянна клиентка там и се бе ползвала с любезното внимание на персонала. Успяха някак да се справят и Реджина завърши колеж със стипендия, отпусната й по бедност.
„След сватбата на Алисън и несекващата мълва около смъртта на Бетси се преместих във Флорида, само и само да избягам от всичко — помисли си Реджина, докато се качваше на самолета в Сейнт Огъстин. — Голямо бягство, няма що… Хайде, престани. Не мисли за това или ще полудееш.“