Синеокия прибягна към внимателно обмисления колеблив тон:
— Господин Картър, мислех си, че микробусите ни не бива да са на алеята, защото господин Пауъл няма да одобри. Но защо не му предложите аз да стоя в павилиона до басейна? Така, ако снимачният екип стъпче тревата или направи дупки с тежкото си оборудване, ще ги оправя веднага щом се изнесе. Освен това, ако участниците решат да се разходят из градините или да обядват навън, ще направят боклук наоколо. Ще се погрижа и за това. Ако се съгласи, ще ме оставяте сутринта и ще ме прибирате, след като снимките за деня приключат.
Арти Картър се замисли. Перфекционистът Пауъл вероятно ще приеме, а Бруно — толкова ненатраплив — не би се пречкал на никого.
— Ще звънна на господин Пауъл и ще предложа да се навърташ наоколо, докато снимат. Доколкото го познавам, едва ли ще има нещо против.
Естествено, че няма да има, помисли си Синеокия, с усилие удържайки победоносната усмивка да не се изпише по лицето му. „Лори, няма да се налага още дълго да тъжиш за съпруга си — помисли си той. — Обещавам ти.“
19.
Нина Крейг истински се изуми от съобщението за майка й, оставено на рецепцията на „Сейнт Реджис“.
Както се опасяваше, беше от Робърт Пауъл — канеше Мюриъл на закуската в девет.
Мюриъл се усмихна щастливо и размаха бележката пред лицето на Нина.
— Бил си играел с мен — сопна се тя. — Не можеш или не желаеш да разбереш, че с Роб бяхме дълбоко влюбени. Той държи на мен, макар Бетси Бонър да му завъртя главата.
След една водка и поне две чаши вино в самолета, след разгорещената им кавга в колата, когато крещеше колко ненавижда Бетси, Мюриъл очевидно бе извън контрол, даде си сметка Нина.
Забеляза как двамата служители на рецепцията не пропускат и дума от леещата се тирада.
— Мамо, моля те
— Няма какво да ме молиш! Чети отзивите за мен! Ти си обикновена статистка. Не ме ли спря жена на улицата, за да сподели колко съм впечатляваща в „Жътва в Рандъм“? — повиши тон Мюриъл. С поруменяло лице просъска: — А ти дори не си се изявявала като актриса. Невзрачна статистка си, част от тълпата.
Нина установи, че ключовете за стаите им са в отделни пликове. Протегна ръка и се представи:
— Нина Крейг. Извинете поведението на майка ми.
Дори да я беше чула, Мюриъл не го показа, а невъзмутимо довърши:
— Много си зле!
Служителят, достатъчно тактичен, не коментира думите на Нина, а само промълви:
— Ще наредя да качат багажа ви.
— Благодаря. Само черният сак е мой — уточни Нина.
Обърна се и мина край Мюриъл, която най-после беше млъкнала. Бясна и засрамена от любопитните погледи на хората във фоайето, бързо се отправи към асансьора и успя да влезе, преди вратите да се затворят.
Слезе на шестия етаж и проследи стрелките към нечетните номера. Побърза да влезе в стая 621, без да изчака Мюриъл да се качи и да я последва.
Вътре Нина се отпусна на първия стол, стисна ръце в юмруци и прошепна:
— Не издържам повече. Не издържам!
По-късно се обади на обслужване по стаите. Очакваше майка й, настанена в съседство, да й звънне за вечеря, но това не се случи. Нина и без това щеше да откаже да й прави компания, но така се лиши от удоволствието да изрече думите, които напираха у нея: Добре, бъди глупачка. Изложѝ се утре! Опитах се да те предупредя. Ти си Мюриъл Крейг, второстепенна актриса и пълен провал и като майка, и като човешко същество!
С надежда да чуе още нещо, Джош така подреди нещата, че той да ги вземе сутринта и евентуално да запише поредната препирня.
Сутринта пристигна половин час по-рано от уговореното време, но когато звънна на Нина Крейг, тя го увери:
— Готови сме. Слизаме веднага.
Нина не виждаше какво още може да направи майка й, за да я доразстрои, но бързо разбра, че се лъже. Мюриъл настояваше да пристигнат за закуската първи, за да има време насаме с Робърт Пауъл. Е, поне този път пътуваха в пълно мълчание.
Пристигнаха в имението. Отвори им дългогодишната икономка на Пауъл — Джейн. Изгледа ги изпитателно, поздрави ги по име и обясни, че господин Пауъл ще слезе всеки момент, а продуцентката госпожа Моран вече е в трапезарията.