Нина не пропусна да забележи колко умело майка й прикри разочарованието си и отново се превърна в Мюриъл Крейг — актрисата. Усмивката й беше широка, а тонът — сърдечен, когато я представиха на Лори Моран. Благодари й за поканата да придружи Нина.
— Господин Пауъл е вашият домакин — уточни Лори. — Аз нямам никаква заслуга. Правилно ли съм разбрала, че след закуската отново ще ви откарат до „Сейнт Реджис“?
Чудесно, помисли си Нина със задоволство. Протегна ръка, изненадана от младостта на продуцентката. Към трийсет и пет, прецени със завист. Четиресет и вторият рожден ден на Нина предишната седмица я накара да се замисли, че животът й е наникъде, а падналите от небето триста хиляди долара ще отидат за покупка на самостоятелен апартамент на майка й, та да заживеят най-после отделно.
По време на снимките на последния филм Нина, статистка в сцена в бална зала, спечели възхищението на продуцента Грант Ричмънд с изумителния си танц.
— Другите не могат да стъпят и на малкото ти пръстче — бяха думите му.
Тя знаеше, че той наближава шейсетте и наскоро е овдовял. Това не му попречи онзи ден да я покани да пийнат по питие. Вече имал ангажимент за вечеря, обясни небрежно, но обеща двамата да излязат за по-дълго в най-скоро време. Нареди колата му да я закара до дома й.
Ще ми се майка ми да е права и Робърт Пауъл да продължава да има интерес към нея, помисли си тя. Прие предложеното от икономката кафе и внимателно започна да изучава Мюриъл. Майка й наистина изглеждаше добре. Белият костюм — доста скъп и платен с кредитната карта на Нина — и белите обувки с висок ток подчертаваха дългите й крака и отличната фигура. В престижния фризьорски салон прие деликатното предложение на стилистката да тушират малко огненочервените й коси. Сега бяха с хубав ръждив нюанс и поскъсени така, че едва да достигат раменете. Открай време умееше сама да се гримира безупречно. С други думи, призна Нина, майка ми изглежда страхотно.
„А как ли изглеждам аз — запита се тя. — Прилично, но можеше да е и по-добре. Нуждая се от пространство. Искам да се прибирам в спретнат, подреден апартамент, където не се стели цигарен дим, и да изпия чаша вино на спокойствие.
И да мога да поканя Грант Ричмънд на питие, ако той ме изведе на вечеря“, размечта се тя.
С чаша кафе в ръка, Мюриъл разказваше на Лори Моран колко ясно си спомня ужасната трагична вечер преди двайсет години, когато скъпата й, мила приятелка Бетси била жестоко убита.
— Сърцето ми се разби — твърдеше тя. — Бяхме много близки приятелки.
Отвратена, Нина се отдалечи към прозорците с изглед към басейна и заобикалящата го зеленина.
Вратата на павилиона се отвори и тя забеляза мъж да излиза на моравата.
Дали Робърт Пауъл има гост, отседнал там, зачуди се, но в следващия момент видя, че нещо виси от ръката на мъжа. Той започна да кастри храста най-близо до павилиона.
На входната врата се звънна и Нина се отдръпна от прозореца. Някоя от другите заподозрени за убийството на Бетси Пауъл беше пристигнала.
20.
Джордж Къртис се притесняваше все повече защо Робърт Пауъл го ангажира така плътно с всичко свързано със заснемането на възстановката на абсолвентската галавечер.
Не стигаше ли, че се съгласи да застане пред камерите в даден момент? Защо сега трябваше да присъства и на закуската, на която, по думите на Роб, „ще се съберат всички заподозрени“? След което Роб бързо бе добавил: „Не че ти си сред заподозрените, Джордж“.
Паркира яркочервеното порше на алеята, извади носна кърпичка и избърса потта от лицето си — нещо необичайно за него, особено като се има предвид, че климатикът беше включен. Причината за обилното потене беше обзелото го напрежение.
Джордж Къртис, милиардер, неизменно включван в списъците на „Форбс“, приятел с президенти и министър-председатели, в момента си даваше сметка за възможността до края на седмицата да бъде арестуван, с белезници. Отново попи потта от челото с кърпичката.
Изчака доста дълго, докато се успокои, и слезе от колата. Юнското утро беше — по любимите думи на един от телевизионните синоптици — „истински подарък, прекрасен ден“. Определено беше така, съгласи се Джордж: ясно синьо небе, топло слънце, лек бриз откъм Лонг Айлънд. Ала нищо от това не му правеше впечатление.
Тръгна към входната врата, но забави крачка, за да изчака приближаващата лимузина. Лимузината пък намали съвсем, за да му позволи да върви пред нея.