— Не. Всъщност мина направо добре — промълви Лори бавно. — Ще започнем с кадри на фасадата, докато се придвижваме по алеята. Изборът на Алекс Бъкли за водещ е сполучлив. После ще покажем записи от абсолвентската галавечер отпреди двайсет години, на които никое от момичетата не изглежда особено щастливо.
— А Бетси Пауъл? Имате ли достатъчно нейни кадри заедно с момичетата?
— Не много — призна Лори. — На повечето е със съпруга си или разговаря с други възрастни. Е, и абсолвентките не са деца — добави тя бързо. — По на двайсет и една-две години са. Но почти никъде не са с Бетси. Днес отново прегледахме записите. Оставам с впечатлението, че им е било неловко. Утре ще заснемем как гледат кадрите, които ще използваме в предаването. После Алекс ще разговаря с тях за галавечерята. — Въздъхна. — Наистина беше дълъг ден. Умирам от глад. А ти?
— И аз бих хапнал — призна Лио.
— Какво прави цял ден, като приятелят ти е на лагер, татко?
Лио очакваше този въпрос.
— Нищо особено — отвърна той, леко смутен от лъжата си. — Тренирах в гимнастическия салон, купих си ризи от „Блумингдейлс“. Ежедневни, не официални. — Не възнамеряваше да го споделя, но думите някак се изплъзнаха от устата му: — Тими ми липсва, а е едва от един ден в лагера.
— И на мен — присъедини се Лори разпалено. — Но се радвам, че го пуснах. Толкова искаше да отиде. Макар и да ни липсва, преди час той звучеше щастлив по телефона.
— Защо ограничават децата до един разговор на ден? — промърмори Лио. — Бабите и дядовците за нищо ли ги нямат?
Лори забеляза как баща й изведнъж клюмна и пребледня.
— Добре ли си? — попита тя разтревожена.
— Да.
— Татко, трябваше да съобразя и да се върна вкъщи навреме, за да поговорим двамата заедно с Тими. Обещавам утре да го направя.
Седяха замислени. И единият, и другият преживяваше посвоему отсъствието на Тими, далеч от зоркото око на Лио.
Лори се огледа. Както обикновено масите бяха заети. Водеха се оживени разговори и посетителите видимо си прекарваха добре. Наистина ли всички са така нестресирани, както изглеждат, запита се тя.
Не, естествено, отговори си сама. Надникнеш ли под повърхността, всеки има някакъв проблем.
Без да изказва на глас опасенията си за Тими, Лори обяви:
— Ще взема дроб с бекон. Тими не го обича, а аз го обожавам.
— И аз ще взема същото — реши Лио и остави менюто. Усмихната, Мери — дългогодишна сервитьорка в „Ниърис“, се приближи. — Решихме какво искаме, Мери — каза й той и поръча.
„Спокойствие — помисли си Лори в този момент. — Но не ни е писано да го намерим засега, а може би и никога.“
26.
Най-после всички си тръгнаха. В края на деня Джейн виждаше, че на господин Пауъл му е писнало от „гостите“.
Щом и последната кола се изниза от алеята, той влезе в кабинета си, следван по петите от Джейн, която го попита дали иска коктейл.
— Джейн, четеш ми мислите. Налей ми един скоч. Нека бъде двоен и без лед.
За по-късно беше приготвила любимата му вечеря: сьомга с аспержи, зелена салата и пресен ананас със сироп.
Когато оставаше вкъщи, обичаше да вечеря в осем в малката трапезария. Тази вечер обаче не изяде всичко и пропусна обичайните комплименти колко вкусно е било. Вместо това каза:
— Не съм много гладен. Ще прескоча десерта.
Стана и хлътна отново в кабинета.
Джейн разчисти масата и приведе кухнята в обичайния ред за пет минути.
После се качи, приготви му леглото, сложи климатика на двайсет градуса и постави гарафа с вода и чаша на нощното шкафче.
Най-накрая подреди пижамата, халата и чехлите. Ръцете й нежно погалиха хавлията му, докато я закачаше в банята.
Понякога господин Пауъл се задържаше в кабинета няколко часа, гледаше телевизия или четеше. Падаше си по класическите филми и на следващото утро ги коментираше пред нея.
— Гледах два филма на Хичкок, Джейн. Никой не умее да гради напрежение като него.
Ако денят в офиса е бил тежък, след вечеря той се качваше направо горе, преобличаше се и четеше или гледаше телевизия във всекидневната към спалнята.
Друг път канеше седем-осем души на коктейли и вечеря.
Рядко изневеряваше на рутината си и това правеше нещата лесни за Джейн.
Безпокояха я вечерите, когато излизаше, а от бележника му с ангажименти тя узнаваше, че ще води жена в клуба.