Шокиращото и хладнокръвно убийство на Грег и дочутата от възрастната жена неприкрита заплаха: „Тими, кажи на майка си, че тя е следващата. После е твоят ред“, представляваха основателна причина за решението му да посвети живота си в защита на дъщеря си и внука си. С изправена стойка, среден на ръст, със сребристосиви гъсти коси и жилаво тяло, Лио Фарли прекарваше будните си часове винаги нащрек.
Съзнаваше, че поне това може да направи за Лори. Тя имаше работа — нуждаеше се от нея и я обичаше; ползваше градския транспорт; ходеше да тича в Сентръл Парк; през топлите дни често се хранеше в някоя от малките градски градини близо до офиса.
С Тими нещата стояха по друг начин. В съзнанието на Лио нямаше причина убиецът на Грег да не промени намерението си и да не реши първо да се справи с Тими. Затова се самоназначи за негов охранител. Именно Лио съпровождаше Тими до училището „Сейнт Дейвид“ всяка сутрин и го чакаше да го прибере след часовете. Ако Тими имаше извънкласни занимания, Лио неизменно стоеше на пост до ледената пързалка или детската площадка.
За Лио Грег Моран олицетворяваше мечтания син. Срещнаха се за пръв път в Спешното отделение на болница „Ленъкс Хил“ преди десет години. С Айлийн хукнаха трескаво натам след съобщението, че такси на Парк авеню е блъснало двайсет и шест годишната им дъщеря Лори и тя е в безсъзнание.
Грег, висок и впечатляващ дори в зелената болнична престилка, ги увери още при появата им:
— Дойде в съзнание и ще се оправи. Има счупен глезен и мозъчно сътресение. Ще я наблюдаваме, но всичко ще бъде наред.
При тези думи Айлийн, притеснена за единственото си дете, припадна и Грег изневиделица се сдоби с още един пациент. Успя да хване Айлийн, преди тя да се строполи на пода. „И повече не напусна живота ни — помисли си Лио. — С Лори се сгодиха три месеца по-късно. Оказа се нашата опора, когато Айлийн почина след година.“
Как е възможно някой да го застреля? Проведоха сериозно разследване, за да открият човек, евентуално изпитващ неприязън към Грег, колкото и невъзможно да се струваше това на всеки, който го познаваше. Бързо елиминираха приятелите и съучениците му от списъка със заподозрени и внимателно проучиха медицинските картони на пациентите му в двете болници, където беше работил, за да установят дали някой бивш пациент или негов роднина не е обвинявал Грег за поставяне на грешна диагноза или лечение, довело до преждевременна смърт или осакатяване. Не откриха нищо подобно.
В прокуратурата случаят се водеше като „Убийството на Синеокия“. Понякога тревожно изражение пробягваше по лицето на Тими, ако се извърнеше внезапно и погледнеше Лио право в очите. Очите на дядо му бяха ярко светлосини. Лори, Лио и психологът бяха единодушни, че убиецът на Грег е имал открояващи се сини очи.
Лори бе обсъждала с баща си концепцията си за новия сериал и по-специално да започне с убийството след абсолвентската галавечер. Лио остана смаян, но не го показа. Тревожеше го, естествено, фактът дъщеря му да събере не просто група хора, а хора, един от които вероятно е убиец. Някой бе мразил Бетси Бонър Пауъл достатъчно, за да притисне възглавница към лицето й, докато не я напусне и сетният й дъх. Същият човек вероятно имаше и силно развит инстинкт за самосъхранение. Лио знаеше, че преди двайсет години най-добрите детективи в отдел „Убийства“ бяха разпитвали четирите млади жени и съпруга на Бетси. Ако престъплението не е дело на външен човек, промъкнал се незабелязано в къщата, а сега бъде дадена зелена улица на сериала, убиецът и заподозрените отново ще се съберат заедно. Доста опасна ситуация.
Всичко това се въртеше в ума на Лио, докато заедно с Тими вървяха от „Сейнт Дейвид“ на Осемдесет и девета улица към апартамента на Лексингтън авеню и Деветдесет и четвърта на осем преки оттам. След смъртта на съпруга си Лори незабавно се премести, защото не издържаше да гледа детската площадка, където бяха застреляли Грег.
Преминаваща полицейска патрулна кола намали до тях. Мъжът до шофьора поздрави Лио.
— Приятно ми е, когато правят така, дядо — сподели Тими. — Чувствам се в безопасност — добави той делово.
Внимавай, предупреди се Лио. Все повтаряше на Тими, ако не е наоколо, а той или приятелите му се нуждаят от помощ, да се обърнат към полицейски служител. Несъзнателно стисна по-силно ръката на детето.
— Е, нямаш проблеми, които да не мога да разреша вместо теб — добави предпазливо. — Поне доколкото ми е известно.