Андрю се ожени преди шест години и вече имаше три деца: петгодишен син и двегодишни близначки.
— Как са Марси и децата? — попита Алекс, след като прегърна брат си за добре дошъл.
Андрю, със сиво-сини очи, с малко по-тъмна коса от тази на брат си и малко по-нисък от Алекс, но със същото поддържано и атлетично тяло, се засмя.
— Марси ревнува, че се измъкнах тази вечер. Близначките се държат ужасно, като всички двегодишни деца. Речникът им се състои от една дума: „Не!“. Джони, както винаги, е страхотен. Дори да е бил лош на две години, не помня. — Погледна чашата в ръката на брат си. — Ще черпиш ли и мен една бира?
Рамон вече му наливаше пенливата течност в охладена чаша.
Седнаха в кабинета и Андрю лакомо посегна към чинията с хапки.
— Умирам от глад. Днес не съм обядвал.
— Трябваше да си поръчаш да ти донесат нещо — подсказа Алекс.
— Много мъдър съвет. Как не се сетих?!
Братята се ухилиха, а после Андрю попита:
— А сега въпросът, който най-много ме вълнува: как мина днес?
— Интересно, разбира се — отвърна Алекс. Разказа му за закуската. После му описа как Нина Крейг припадна, виждайки Клеър.
Андрю го прекъсна.
— Наистина ли припадна, или се преструваше?
— Защо питаш? — озадачи се Алекс веднага.
— Не забравяй, че Марси играеше в театъра, преди да се оженим. Живяла е пет години в Калифорния, след като завършила колеж. Когато разбрахме, че участваш във възстановката и журналистите отново пишат за случая, тя ми каза, че е играла заедно с Мюриъл Крейг и всяка вечер след представлението колежката й отивала в бар, напивала се и разказвала на присъстващите как се разминала с възможността да се омъжи за Робърт Пауъл, защото глупавата й дъщеря била привикала майката на приятелката си, за да ги запознае. Постоянно твърдяла, че били почти сгодени с Пауъл и тя можела да живее в имение с привлекателен богат съпруг, ако не се била намесила тъпата й дъщеря Нина. Една вечер Нина присъствала на тези излияния и когато Мюриъл млъкнала, двете за малко да стигнат до бой.
— Това обяснява нещата — прецени Алекс. — Мен ако питаш, припадъкът беше истински, но когато се съвзе, Нина се разкрещя на майка си да не я докосва.
— Бетси колко дълго беше женена за Пауъл, преди да я убият? — поинтересува се Андрю. — Шест-седем години?
— Девет.
— Според теб възможно ли е Нина Крейг да се е възползвала от случая, за да разкара Бетси? Остава да преспи в имението след галавечерта и „освобождава“ Пауъл, за да го върне на майка си. От приказките на Марси разбирам, че Нина е доста целеустремена.
Алекс мълча дълго, преди да отбележи:
— По-добре ти да беше станал адвокат по наказателни дела.
На прага се появи Рамон.
— Вечерята е готова, господа.
— Дано си приготвил риба, Рамон — подхвърли Алекс и се изправи. — Полезна е за мозъка.
35.
Лори нагласи будилника за шест, но се събуди в пет и половина. Поглед към часовника й показа, че разполага с лукса да полежи още половин час.
По това време, ако Тими се събудеше по-рано, той пристигаше и се гушваше до нея в леглото. Обожаваше да го прегърне и да усеща главицата му под брадичката си. Беше висок за възрастта си, но продължаваше да й се струва малък и уязвим; постоянно изпитваше неистово желание да го предпазва. Готова съм да убия за теб, мислеше си тя всеки път, когато изречената от Синеокия заплаха по техен адрес се мернеше в ума й.
Ала Тими бе прекарал първата си нощ, откакто се бе родил, далеч от нея и от баща й. Ако тя пътуваше по работа, Лио се настаняваше в дома й, за да е с внука си.
Дали на Тими му беше приятно на лагера? Изпитваше ли носталгия? Сигурно, помисли си тя. На всички деца им е тъжно два-три дни в началото, когато за пръв път отидат на лагер.
А и на мен ми е много тъжно за него, призна си тя. Отметна леката завивка и стана. Щеше да се почувства по-добре, отколкото да лежи и да се притеснява за сина си.
Позволи си да вземе от нощното шкафче поставената в рамка фотография. Беше я увеличила от снимка, която някой беше направил на Грег, Тими и нея, когато с група приятели бяха на плажа в Ийст Хамптън.
Това беше последната им обща фотография. Седмица по-късно застреляха Грег.