Лори прокара пръсти по лицето му — жест, който бе повтаряла стотици пъти през последните пет години. Понякога фантазираше, че вместо гладката повърхност на стъклото ще усети лицето на Грег, ще прокара пръст по устните му и ще усети как те се разтягат в усмивка.
Сети се как една нощ няколко месеца след смъртта на Грег изпита такава остра нужда от него, че заспа, шепнейки името му отново и отново.
После го сънува; изражението му беше така угрижено и тъжно, сякаш той страдаше, и тя усети неописуема тъга…
Поклати глава и постави фотографията обратно на шкафчето. След петнайсет минути, с все още влажна от душа коса и памучна роба върху стройното си тяло, влезе в кухнята, където автоматичната кафемашина вече бе приготвила кафето.
Джери и Грейс минаха да я вземат в 7:45. Останалите от екипа щяха да отидат направо в имението на Пауъл.
Както винаги Грейс се опитваше да се разбуди.
— Легнах си в десет, но не успях да заспя — жалваше се тя. — Опитах се да разбера коя от тях е убила Бетси Пауъл.
— И до какъв извод стигна? — попита Лори.
— Всяка може да е извършителката или да са се съюзили. Говоря за четирите абсолвентки. Спомнете си „Убийство в «Ориент експрес»“. Там всички ръгат с нож човека, отвлякъл бебето.
— Грейс, това вече е прекалено дори и за теб — обади се Джери. — Според мен икономката е виновната. Очевидно е как мечтае всички ние да сме на Марс и това не е продиктувано единствено от допълнителната работа, която й създаваме. Изглежда ми притеснена. Лори, ти какво мислиш?
Лори вадеше мобилния си телефон. Бе доловила изпиюкването — знак, че е получила есемес.
Беше от Брет Йънг и гласеше: „Лори, според финансовите отчети за първото четиримесечие има спад във възвръщаемостта на средствата. Както ти казах — последните ти две предавания бяха скъпи и не на ниво. Това не бива да се повтаря“.
36.
Робърт Пауъл се събуди по-рано от обикновено. До седем и петнайсет беше изпил две чаши кафе. От мястото, където седеше в трапезарията, виждаше целия заден двор; гледката обикновено му доставяше наслада. Днес обаче, независимо от разцъфналите край верандата розови храсти и пръските от фонтана, проблясващи на слънцето, изражението му бе недоволно. Филмовото студио бе оставило два огромни микробуса до къщата отзад и Джейн знаеше, че тази гледка дразни господин Роб не по-малко, отколкото дразнеше нея.
Джейн умееше да долавя настроенията му. Снощи изглеждаше почти развеселен от събитията през деня: припадъка на Нина Крейг, безсрамното флиртуване на Мюриъл и многократните й намеци за срещите им, преди Бетси да се появи на сцената.
Колко ли знаеше той за Джордж Къртис и Бетси, запита се Джейн. Преди двайсет години разнасяше на гостите хапки по време на галавечерята, когато долови осезаемото напрежение между Къртис и Бетси. Успя да мине достатъчно близо до тях, за да чуе как я заплашва. Джейн знаеше, че ако Бетси получи двайсет и пет милиона от Къртис, тя ще скрие парите, както бе сторила с бижутата, и ще продължи да живее с господин Пауъл.
Въобще не подозираш колко много знам за теб, помисли си Джейн и положи огромно усилие да възпре порива си да потупа господин Пауъл по рамото. „Да му напомня ли, че се съгласи днес да снимат в дома му, а той да отиде в офиса си, понеже не е нужен на екипа?“ Но тя нито го докосна по рамото, нито го подкани да отиде в офиса. Знаеше колко много ще го шокира с подобна волност. Вместо това му предложи още кафе. Той отказа учтиво, а после бързо излезе от стаята.
Вчера видя любопитния Джош да тършува из чантите, оставени от участничките върху масата на верандата. Прибра нещо от една от тях. Не беше сигурна от чия чанта го взе, защото го направи изключително ловко. Какво ли интересно беше открил? Тя отдавна беше наясно със страстта му да записва хората, които вози. На Бетси — „госпожа Пауъл“, поправи се Джейн презрително — това не й се харесваше. Той нямаше да се задържи дълго на тази работа, ако тя бе останала жива, прецени икономката.
Какво взе той от чантата? Знаеше, че ако това нещо би донесло полза на господин Пауъл, Джош ще му го покаже и — като куче, което получава ласка от господаря си — ще прибере няколкостотин допълнителни долара в джоба.
— Джейн, не желая да виждам никого тази сутрин — обяви господин Пауъл. — Имам да провеждам доста телефонни разговори от кабинета. Снимачният екип ще си подсигури храната и затова не е необходимо да им поднасяш каквото и да било. Екипът ще ползва тоалетната на павилиона при басейна. Другите да минават през верандата и кухнята, за да използват тоалетната в къщата. Не искам никой от тях да се качва горе или да се разхожда из къщата. Ясно ли е?