Какво се бе променило така драстично от предишната вечер, когато той видимо се забавляваше, запита се Джейн. Или се страхуваше от интервюто очи в очи с онзи адвокат, Алекс Бъкли? Джейн бе направила справка за Бъкли, а и го бе виждала по телевизията при обсъждания на различни престъпления. Очакваше на даден етап и на нея да зададе въпроси.
„Е, почти трийсет години не съм се издавала какво мисля. Положително ще съумея да продължа да пазя тайните.“ Джейн се усмихна, сещайки се за бижутата, които прибра от скривалището на Бетси, след като намериха трупа. В присъствието на господин Пауъл Бетси никога не бе слагала обиците, пръстена и колието — подарък от Джордж Къртис. Пазеше ги за срещите с Къртис, когато съпругът й отсъстваше от града. Господин Пауъл определено не знаеше за тях, а Джордж Къртис никога нямаше да ги потърси.
„Питам се дали през всички тези години Къртис се е чудил бижутата ще се намерят ли и ще се разкрие ли, че са подарък от него. Все пак на тържеството заплаши Бетси, а и живее на десет минути път пеша. Е, ако възникне подозрение, че господин Пауъл или аз имаме нещо общо със смъртта на Бетси, ще се престоря, че току-що съм ги открила, и ще обвинят господин Джордж Къртис за убийството.“
Удовлетворена от мисълта, че бижутата са скрити на сигурно място в апартамента й, Джейн взе оставената от Робърт Пауъл чаша и като я допря с чувственост до устните си, доизпи кафето му.
37.
Клеър поръча да й донесат портокалов сок, кафе и мъфин за закуска. Вече облечена, чакаше далеч преди да пристигне колата, която щеше да я откара до къщата, където бе прекарала деветте най-злощастни години от живота си.
Нарочно се облече както се носеше вкъщи: обикновена памучна риза с дълъг ръкав и черни панталони. Днес не се гримира и не си сложи бижута. „Правя се на невзрачна от години — помисли си тя. — Още когато бях дете, майка ми натрапи този образ. Защо да се променям? А и е прекалено късно да предприема каквото и да било.“
Клеър имаше една-единствена радост в живота: дейността си като социален работник, който се занимава със случаи на домашен тормоз. Справяше се добре и когато спасяваше жени и деца от непоносими условия, изпитваше спокойствие и истинско удовлетворение.
„Защо се върнах тук — питаше се тя. — Защо въобще си помислих, че ще се измъкна? Какво възнамерявах да загърбя веднъж завинаги?“ С участието си всяка от абсолвентките рискуваше да разкрие скритата си омраза към Бетси. Клеър знаеше подбудите на всяка една и им съчувстваше. Припомни си как останалите три бяха нейната опора в гимназията.
„Когато бях с тях — сети се тя, — почти забравях всичко останало. Сега всичките сме подплашени какво могат да узнаят хората за нас. Дали предаването ще извади на бял свят истината, или ще събуди болезнени спомени и ще унищожи живота ни?“
Сви нетърпеливо рамене и включи на новините, за да убие времето, докато пристигне колата. Съобщиха и за подготовката на предаването за убийството на Бетси Бонър Пауъл. Определиха го като „най-чаканото събитие в предстоящия телевизионен сезон“.
Клеър натисна копчето на дистанционното и изгаси екрана. В този момент телефонът звънна. От фоайето Джош Дамяно попита с жизнерадостен тон дали е готова да тръгват.
Май съм готова от двайсет години, помисли си Клеър. Взе чантата си, метна я на рамо и излезе.
38.
В девет часа вечерта в понеделник Лио Фарли се обади по телефона на комисар Ед Пен. Фарли определено звучеше уморен, но Пен се шокира повече от новината, че е в болница.
— Не успяват да нормализират ритъма на сърцето ми — обясни Лио. — Това ще ми попречи да следя за евентуални потенциални проблеми.
Първоначално комисар Пен реши, че вече пет години Лио Фарли е под голямо напрежение заради заплахата към дъщеря му и внука му и сега се срива. За да го успокои, припомни на Лио нещо, което той и без това знаеше: телевизионната компания е поставила пазач пред портата на Пауъл, за да не допуска папараци и да проверява всеки натрапник, направил опит да влезе. Все пак Пен обеща на Лио да изпрати патрулна кола на задния път — така ще следят дали някой няма да прескочи оградата и да се вмъкне оттам.
Сега, по време на снимките, Пен бе отнесъл обемистото досие по случая у дома си и отново го изчете от край до край.