Когато Лио звънна, той разглеждаше с лупа снимки от местопрестъплението — красивата спалня, насред която лежеше тялото на Бетси Пауъл, с разпилени по възглавницата коси, незрящи отворени очи и смъкнала се от раменете й копринена нощница.
Комисарят бе прочел, че икономката чула от кухнята шума горе и се втурнала натам. Заварила Робърт Пауъл сринал се на пода до леглото да се мъчи да си поеме въздух. Ръцете му били изгорени от кафето, което носел за Бетси.
Чувайки писъците на Джейн, четирите абсолвентки влетели в стаята. По техните думи Джейн крещяла: „Бетси, Бетси!“, макар по правило да я наричала „госпожо Пауъл“.
Джейн бе признала, че веднага щом дръпнала възглавницата от лицето на жертвата, вдигнала изумрудената обица от пода и я поставила на нощното шкафче.
„Вероятно, защото за малко щях да я настъпя — гласеше обяснението й. — Не се замислях какво правя.“
И така, волно или неволно, бе заличила улики от местопрестъплението, помисли си Пен. Първо е отместила възглавницата, после е вдигнала обицата.
„После притичах до господин Пауъл — продължаваха показанията на Джейн. — Беше припаднал. Взех го за умрял. Бях виждала по телевизията как се дава първа помощ и се опитах да му направя изкуствено дишане, в случай че сърцето му е спряло. Тогава се появиха момичетата. Изкрещях им да извикат полиция и да звъннат за линейка.“
Най-силно впечатление на комисар Пен му бе направило невъзмутимото спокойствие на четирите абсолвентки. По думите им стояли будни до три часа, приказвали и пили доста вино. Липсата на сън и прекаляването с алкохола обясняваха донякъде притъпената им реакция към смъртта на Бетси Пауъл, но все пак му се стори, че Клеър Бонър е изненадващо овладяна за млада жена, чиято майка е починала.
Но такива бяха и другите абсолвентки по време на разпитите.
„Не е бил външен човек, продължавам да поддържам това мнение — помисли си Пен. — Винаги съм бил убеден, че някой от къщата е убил Бетси Пауъл.
Шестима са били там: Робърт Пауъл, икономката и четирите абсолвентки.
Бъкли ще разпита всички. Той е ненадминат в разпитите на свидетели. Ще бъде интересно да се съпоставят първоначалните им показания с това, което ще кажат пред камерата сега.“
Комисарят поклати глава и огледа кабинета си. Възприемаше нерешения случай като петно върху участъка си. Погледът му се спря на множеството грамоти и отличия, спечелени от отдела му през годините. Искаше да добави още едно към тях. За разрешаването на случая с Бетси Бонър Пауъл.
Погледна си часовника. Девет и десет. Нямаше смисъл да губи време в догадки. Вдигна телефона, за да нареди от рано сутринта при имението на Пауъл да има патрулна кола.
39.
Във вторник Бруно се събуди в шест с предчувствието, че се приближава все повече към славния момент на пълното си отмъщение.
Пусна телевизора, докато приготвяше спартанската си закуска. Имаше позволение да постави малък хладилник в стаята си. Включи кафеварката и наля мляко върху овесените ядки в купичката.
След водещите новини и десетина реклами чу очакваното съобщение: „В момента в имението на Робърт Пауъл се заснема епизод на «Под съмнение». Двайсет години след абсолвентската галавечер четирите почетни домакини ще се появят в телевизионно предаване, за да защитят своята невинност относно убийството на красивата светска дама Бетси Бонър Пауъл“.
Бруно се изсмя на глас, шумно, високо, но без капка веселие. Вчера говори с един изключително бъбрив член на снимачния екип. Обясни му, че ще снимат днес и утре. Довечера абсолвентките ще прекарат нощта в имението. Ще ги заснемат седнали в кабинета, където са били и преди двайсет години. Утре пък ще ги снимат по време на прощална закуска.
Докато се хранят, Бруно ще излезе от павилиона с пушка в ръка и ще се прицели в нея.
Сети се за един отдавнашен ден: през детството си в Бруклин се навърташе около местната банда. Работеше като момче за всичко в закусвалнята, където някои от бандитите закусваха сутрин.
Чу двама да се фукат — можели да прострелят ябълката върху главата на сина на Вилхелм Тел, но не със стрела, а с пушка. Именно тогава Бруно си купи пушка и пистолет втора ръка и започна да тренира.
Шест месеца по-късно, докато разчистваше масата, предложи на онези двамата да им покаже колко е добър в стрелбата. Изсмяха му се, но единият все пак каза: