От самото начало Пауъл я предупреди, че не е необходимо да изплаща на Джейн хонорар колкото на останалите.
— Позволявам си да говоря и от нейно име, като изразявам желанието и на двамата да сложим край на тази ужасна история. Джейн не може да си прости, че след като заключила всички врати за през нощта, момичетата са отворили кабинета, за да пушат на верандата, и после забравили да заключат. Ако бяха го сторили, щяха да възпрепятстват някой външен човек да влезе.
Възможно е Пауъл и Джейн да са прави, помисли си Лори. След като провери камерите и осветлението, тя отново излезе на верандата. Видя Алекс Бъкли да слиза от колата си.
Днес носеше спортна риза и памучни панталони вместо тъмносиния костюм и вратовръзката от предишния ден. Гюрукът на колата му беше спуснат и бризът бе разрошил кестенявата му коса. Лори остана загледана в него, докато с инстинктивен жест той я приглади и тръгна към нея.
— От рано си се хванала на работа — отбеляза с усмивка.
— Нищо необичайно. Трябва да дойдеш с нас някой път, когато започваме снимките призори.
— Не, благодаря. Ще изчакам да натисна копчето и да гледам предаването по телевизията. — Също както и в офиса си, той изведнъж стана делови. — Последователността на снимките остава ли в сила? Разговорът ми с абсолвентките следва заснемането им в кабинета, нали?
— Да, такъв е нашият план. Иначе ще нарушим хрониката на събитията, пък и имам силното предчувствие, че всички са репетирали какво ще ти кажат. Като започна с общото им заснемане, се надявам да ги разконцентрирам. Не се изненадвай от дрехите им. С нещо подобно са били облечени, когато са намерили тялото на Бетси. После им казали да се преоблекат.
Сериозното изражение на Алекс рядко преминаваше в изненада, но думите й така го смаяха, че не успя да се овладее.
— Караш ги да облекат копия на дрехите, с които са били преди двайсет години?!
— Да. Ще го направя два пъти. Първият — при възстановката, когато полицията ги отпраща в кабинета да чакат заедно с Джейн, а вторият — ще бъдат във вечерни рокли, подобни на тоалетите, с които са били на галавечерта. Ще ги снимаме на фона на кадри от онази вечер, на които са или поотделно, или заедно. Например, когато Робърт Пауъл вдигне тост за тях, фонът ще е снимка как четирите го гледат.
Алекс Бъкли така и не успя да направи никакъв коментар, защото в този момент почти едновременно пристигнаха лимузините с абсолвентките. Беше ред на Лори да се изненада: от задната седалка на втората кола слезе Мюриъл Крейг, а дъщеря й Нина се изниза от предната. Не беше предвидено Мюриъл да присъства днес, помисли си тя. Или Пауъл я е поканил, или сама е решила да дойде.
И в двата случая това щеше да притеснява и изнервя дъщеря й.
Можеше да се окаже полезно, когато интервюираха Нина.
43.
Във вторник сутринта Джош откара бентлито да го измият ръчно. Господин Роб много държеше да го поддържа идеално. Джош седна в чакалнята.
Не спираше да се възхищава от себе си, че измисли как абсолвентките да прослушат записите му. Ще постави касетофона в будоара до кухнята. Там имаше тоалетка и огледало на разположение на гостенките: да си освежат грима или да си оправят прическата. Ще даде касетки на Нина, Реджина и Алисън и ще им обърне внимание, че не е безинтересно да прослушат какви разговори са водили в колата, а цената да унищожи копията е петдесет хиляди долара.
И трите щяха да се паникьосат, в това беше сигурен. Клеър не бе продумала и думичка, докато я возеше, затова за нея нямаше касетка. Жалко, защото Джош бе готов да се обзаложи, че от всички тях тя има най-много за казване.
Разполагаше и с предсмъртното писмо, което Реджина бе скрила в чантата си. Джош се бе поколебал дали да го даде на господин Роб, или да му измисли по-добро приложение. Отговорът му хрумна изневиделица: ще поиска от Реджина сто хиляди долара или повече, за да й го върне. Ако тя откаже, ще я заплаши, че ще отиде направо в полицията. Писмото би отстранило напълно каквито и да било подозрения относно съпричастността към убийството на господин Роб, Джейн и останалите абсолвентки.
А Джош ще се превърне в герой и в гражданин за пример, ако предаде бележката на полицейския комисар. Но полицията можеше да го запита защо е ровил в чантите на дамите. Нямаше убедителен отговор на този въпрос и се надяваше да не му се наложи да го търси.
Господин Роб не му нареди да доведе някоя от абсолвентките тази сутрин. Вместо това доста суховато му каза да се върне в къщата, след като приключи в сервиза.