Не спираше да се чуди колко младолики са някогашните абсолвентки и колко добре са запазили стройните си фигури. Клеър Бонър обаче, която предишния ден изглеждаше така бляскаво и толкова приличаше на майка си, днес беше смайващо обикновена. Каква ли игра играе, запита се той.
— Добре, да започваме — плесна с ръце Лори. — Грейс, възглавницата зад Нина е прекалено надясно.
Грейс я оправи. Лори погледна отново през визьора на камерата и кимна одобрително. Алекс наблюдаваше как заснемат кадър след кадър, прекъсвани само от време на време от Лори.
— Алисън, не се обръщай толкова наляво. Нина, пооблегни се, както си на снимката. Джейн, завърти малко глава към мен.
След трийсет и пет минути Лори остана доволна от заснетото.
— Много ви благодаря. Сега ще направим кратка почивка, а после Алекс ще ви интервюира. Клеър, ще започне с теб. Ще се върнем в кабинета и двамата ще седнете един срещу друг на фотьойлите, на които седите сега с Джейн. Останалите временно ще сте свободни. В будоара има списания и вестници. Денят е хубав. Ако искате, четете ги на верандата.
Една по една те станаха. Джейн първа се отправи към вратата.
— Ще поднеса закуски да се подкрепите. Изнесете ги навън или хапнете в сутрешния салон. Обядът ще бъде в един и половина.
46.
Комисар Ед Пен не си даваше сметка доколко тревогата на Лио за безопасността на дъщеря му, ангажирана със заснемането на епизод от „Под съмнение“, се е предала и на него.
Независимо от разпореждането му патрулна кола да стои на задния път той възнамеряваше лично да нагледа какво става в имението. А и определено го глождеше любопитство как изглеждат абсолвентките след двайсет години.
Комисарят провери патрулната кола някъде след десет часа и реши да влезе, за да се види с Лори Моран. Нямаше да я осведомява, естествено, за притесненията на баща й, но от друга страна, тя беше с шестима души, намирали се в къщата през нощта, когато е била убита Бетси Пауъл. Пен не се съмняваше, че един от тези шестима е убиецът.
Робърт Пауъл беше почти припаднал от изгарянията по ръцете от врящото кафе, предназначено за съпругата му. Не беше изключено обаче той да я е убил и да е погледнал на изгарянията като на дребна цена, която си струва да заплати, за да се оневини, мислеше си Пен.
Комисар Пен знаеше и за самоубийството на бащата на Реджина след несполучлива инвестиция в някакъв фонд на Пауъл. Не е невероятно една скърбяща дъщеря да таи ненавист към Пауъл, виждайки в него косвен виновник за смъртта на родителя си. Комисарят беше убеден, че предсмъртно писмо има. Чисто и просто Реджина лъже, твърдейки обратното. Тогава беше петнайсетгодишна, но издържа на суровите разпити, а това говори за решителност и последователност, нехарактерни за тази възраст.
Клеър Бонър си оставаше загадка. Дали шокът бе причина да запази такова спокойствие след смъртта на майка си? Той присъства на погребението. По лицето на Робърт Пауъл се стичаха сълзи, а Клеър остана непроницаема, дистанцирана и овладяна.
Най-малко знаеше за Нина Крейг. Всичко се свеждаше до нескончаемите натяквания на майка й, че тя е запознала Бетси Бонър с Робърт Пауъл.
Алисън Шефър сякаш имаше най-малко основания да не обича Бетси. Момичето се омъжи четири месеца след смъртта на Бонър, а по онова време Род го чакаше бляскава футболна кариера.
Пен се питаше дали папараци няма да се опитат да проникнат на снимачната площадка. От такива обаче нямаше и следа. Пазачът на портата пропусна колата на комисаря и шофьорът му — млад полицай — паркира зад микробусите.
— Няма да се бавя — увери го Пен и се отправи към верандата, където хората се събираха за обяд.
Лори го посрещна и го съпроводи до групата, където Пен тутакси разпозна четирите абсолвентки. Седяха на една маса със съпруга на Алисън и вдигнаха поглед, когато той приближи. Първоначално всички сякаш се учудиха, после се поокопитиха и изглеждаха готови да се бранят; само Реджина се сепна, все едно внезапно я удариха.
Той се обърна първо именно към нея.
— Реджина, не знам дали ме помниш.
— Да, естествено. Помня ви.
— Как си? — продължи комисарят. — Със съжаление узнах за кончината на майка ти скоро след като се премести във Флорида.
На върха на езика на Реджина бе да каже, че майка й умря, защото така и не се съвзе от загубата на съпруга си, но с това рискуваше отново да повдигне темата за предсмъртното писмо. Или полицейският комисар е тук, защото то вече е у него? Надявайки се ръката й да не трепери, тя вдигна чашата със студен чай и отпи, докато полицейският началник поздравяваше останалите.