Отиде и до масата, където седяха Лори, Алекс Бъкли, Мюриъл Крейг, Джери и Грейс.
— След няколко минути Алекс ще поразпита Реджина какво помни от вечерта на събирането и от следващата сутрин — обясни Лори. — Утре вечер ще заснемем абсолвентките във вечерни тоалети на фона на запис от тържеството. Ако искате да дойдете да гледате, заповядайте.
В този момент Робърт Пауъл се появи на верандата.
— Работих в офиса. Никой ръководител на инвестиционен фонд не може да си позволи да откъсне и за минута очи от пазара. Ед, как си? Да не си тук да ни пазиш един от друг?
— Едва ли е необходимо, господин Пауъл.
Въпреки усмивките и непринуденото държание на Робърт Пауъл, докато се настаняваше на масата, Ед забеляза умората около очите му и колко е изтощен. Пауъл поклати глава, когато Лори му предложи от сандвичите на Джейн. След продължителните си оплаквания, че няма какво да прави, Мюриъл изведнъж се оживи.
— Роб, скъпи, достатъчно си работил днес. Защо не отидем да поиграем голф? — предложи тя. — Добър играч съм. Ще взема стикове под наем от клуба. Предвидливо си нося обувките за голф, в случай че те убедя.
Лори очакваше той да й откаже.
Пауъл се усмихна.
— Това е най-добрата идея, която чувам днес. За съжаление обаче ще трябва да го оставим за друг път. Чака ме доста работа. — След кратка пауза се обърна към Лори: — Нали нямате нищо предвидено за мен днес?
— Не, господин Пауъл. Алекс ще интервюира момичетата, а после и Джейн, ако ни остане време.
— Колко ще продължат интервютата? — осведоми се Пауъл. — По десетина минути, предполагам.
— Предвиждаме по толкова екранно време, но Алекс възнамерява да говори с всяка по около час. Нали, Алекс?
— Да.
— Господин Роб, нищо ли няма да хапнете? — обади се Джейн. — Сутринта почти не закусихте.
— Джейн добре се грижи за мен, както виждате — похвали се Пауъл. — Направо е майка квачка.
Не е особено ласкав комплимент, прецени Лори. Поруменялото лице на Джейн й подсказа, че и икономката не го възприема като такъв.
— Фамилиарността ти е излишна — отсече Мюриъл, вторачена в Джейн.
Робърт Пауъл стана и влезе в къщата.
Без да каже дума, Джейн се извърна и отиде до масата, където седяха Род и абсолвентките. Всичките отказаха предложението за кафе. Тогава Лори се обади:
— Ако не сте го разбрали досега, в нашата работа има доста изчакване. Алекс ще започне с Клеър. Когато приключат, тя е свободна да се върне в хотела. Така ще процедираме и с останалите. На всяка ще бъде отделен по около час.
Комисар Пен се изправи.
— Ако забележиш папараци или друг да се опита да влезе, докато снимаш, веднага ми звънни — каза той и й подаде визитка.
— Тук започва да става горещо — отбеляза Род. После подхвърли саркастично: — Явно не сме поканени във всекидневната, а в кабинета ще се снима. Да седнем в сутрешния салон. Столовете там изглеждаха удобни.
Лори се обърна към Клеър:
— Според мен ви трябва грим. С русите вежди и мигли ще бъдете доста бледа на екрана. Добре е да ви сложат малко цвят. — Кимна към гримьорната. — Там вече ви очакват, предполагам.
После отиде до вратата към кабинета и я отвори.
Комисар Пен даде знак на шофьора и тръгна да си върви. Погледът му случайно попадна върху Бруно, който старателно оглеждаше терена за изпусната хартийка или стъпкана трева — да не би да загрозят прекрасния вид на градините. Попадна само за част от секундата пред погледа на Пен, но комисарят установи, че подсъзнанието му се разбуди. Сякаш му нашепваше: Този човек трябва да ми е познат, но откъде?
Докато Алекс Бъкли следваше Лори към кабинета, и той си помисли същото за Бруно: Този човек трябва да ми е познат, но откъде? Алекс се поколеба, но бръкна в джоба си, извади мобилния си телефон и щракна заинтригувалия го мъж. Отбеляза си наум да разбере името на градинаря и да го проучи.
След това — за първи път — четирите абсолвентки останаха сами. Джош, който помагаше на Джейн да поднесе кафето, прецени момента като подходящ да действа.
— Имам подарък за три от вас, без Клеър — подхвана той. Обърна се към нея: — Опитах да те заговоря, но ти не поддаде. — Насочи вниманието си към останалите: — Тези записи според мен ще ви се сторят доста интересни. Особено на теб, Реджина. Възможно ли е да имам нещо, което си загубила? — Връчи пликове на Реджина, Алисън и Нина и обясни: — В чекмеджето на шкафа в будоара до кухнята има касетофон. Ще си поговорим, след като си прослушате записите. — Джош събра посудата от масата и обяви с поверителен и леко заплашителен тон: — Ще се видим по-късно.