— Не, нямам — отвърна Алекс.
— Или снимка на нас четирите, взета от полицейските архиви? Затова сме тук днес. Искаме широката публика да разбере колко несправедливо е било отношението към нас, четири млади момичета, и без това изтормозени от суровите разпити на полицията. Затова съм пред вас, господин Бъкли.
— Това, предполагам, е причината и другите момичета да са тук. Успяхте ли да се видите на спокойствие и да си поприказвате вече?
— Не сме оставали за дълго насаме — отвърна Клеър. — Вероятно екипът на предаването се е погрижил за това, за да не уеднаквим разказите си. Заявявам ви решително: не сме се наговаряли какво ще кажем и се надявам скоро да се убедите. Същевременно разказите ни ще бъдат доста подобни, защото бяхме заедно, когато се случи трагедията.
— Клеър, преди да говорим за смъртта на майка ти, искам да се върна малко назад във времето. Да започнем от запознанството на майка ти с Робърт Пауъл. По онова време отскоро сте живели в Сейлъм Ридж, нали?
— Да. Завърших прогимназия през юни и майка ми настоя да се преместим в окръг Уестчестър. Истината е, че искаше да срещне богат мъж. Намери апартамент в двуфамилна къща, а такива къщи в Сейлъм Ридж няма много, уверявам ви. Постъпих в гимназията през септември и тогава се сприятелих с Нина, Алисън и Реджина. Рожденият ми ден е през октомври. Мама реши да ме поглези и ме заведе в „Ла Боем“ в Бедфорд. Там заварихме Нина Крейг и майка й. Нина ни видя и ни покани да се запознаем с майка й. Така се запознахме и с Робърт Пауъл, който седеше на тяхната маса. Не е преувеличено да се каже, че за мама и Робърт беше любов от пръв поглед. Знам, че майката на Нина така и не се примири, задето „Бетси ми открадна Роб точно преди да се сгодим“, както твърди тя.
— Баща ти ви е зарязал, когато си била съвсем малка. Как майка ти успяваше хем да те гледа, хем да работи?
— До тригодишната ми възраст баба беше жива. — В очите на Клеър се появиха сълзи, когато спомена баба си. — После се зареди серия от бавачки. Сменяха се непрекъснато. Ако някоя не спазеше уговорката, мама ме водеше в театъра и аз заспивах на празен стол или в празна гримьорна. Все някак се справяхме. После мама срещна Робърт Пауъл и естествено, всичко се промени.
— Доколкото разбирам, с майка ти сте били изключително близки. Някога ревнувала ли си, че Робърт Пауъл се появи така внезапно в живота ти и присвои времето и вниманието на майка ти?
— Исках да е щастлива. Той очевидно беше богат човек. След малките апартаменти, където бях живяла цял живот, тук ми се струваше рай.
— Струваше ти се? — попита Алекс бързо.
— Беше рай — поправи се Клеър.
— Била е натоварена година за теб: преместване в нов район, първа година в гимназията, бракът на майка ти, настаняването в тази къща…
— Да, доста промени — съгласи се Клеър с бегла усмивка.
Същевременно си помисли: „Само да знаеш! Само да знаеш!“.
— Клеър, беше ли близка с Робърт Пауъл?
Клеър погледна Алекс право в очите.
— От самото начало.
Бях близка с него, помисли си тя, сещайки се как чакаше с ужас вратата на спалнята й да се отвори.
Алекс Бъкли долавяше, че зад непринудените отговори на Клеър се таи гняв, който тя се старае да прикрие. Не всичко е текло по мед и масло в тази къща, реши той и промени посоката на въпросите.
— Клеър, да поговорим за галавечерта. Каква беше? Колко гости имаше? Разполагаме, естествено, с тази информация, но бих искал да го чуя от теб.
Алекс очакваше Клеър да започне отговора си с внимателно репетирани изречения.
— Беше вълшебна нощ. Спокойна и топла. На верандата имаше оркестър и дансинг. Навсякъде бяха разположили маси с храна. Близо до басейна една маса бе особено красиво подредена. В центъра й стоеше голяма торта. На нея бяха изписани имената на нас, четирите, и имената на съответните ни колежи.
— Ти си ходила на лекции и си се връщала вечер от „Васар“, нали, Клеър?
Алекс долови нещо в очите на Клеър, което не успя да определи. Какво беше? Гняв? Разочарование? Или и двете? Най-неочаквано зададе следващия си въпрос:
— Клеър, беше ли разочарована, че не си на общежитие в колежа, както останалите си приятелки?
— „Васар“ е чудесен колеж. Дори да съм пропуснала част от колежанския живот, като не се настаних в общежитие, бях щастлива да съм у дома, защото с мама бяхме така близки. — В тона на Клеър прозвуча някаква насмешка, ала тя бързо го промени. — Всички страшно много се забавлявахме на тържеството. После, както знаете, момичетата останаха да пренощуват тук. Гостите се разотидоха, а ние, по пижами и роби, отидохме и кабинета и пихме вино. Много вино. Клюкарствахме за събирането, както правят момичетата.