Роб пак се усмихна. Този път си припомни как в последния курс си купи книга за маниерите на масата и кутия поизкривени посребрени прибори. Постави си за задача да се научи да използва непознати за него прибори — например ножа за риба — и не миряса, докато не овладя напълно употребата им. Кариерата му в света на финансите започна в „Мерил Линч“ по време на стажа след завършването му. Сега, независимо от някои по-тежки години по пътя, на фондация „Р. Н. Пауъл“ се гледаше като на една от най-добрите и безопасни за инвестиции на Уолстрийт.
Точно в единайсет часа позвъняване на входната врата оповести пристигането на Лори Моран. Роб изправи рамене. Щеше да стане, естествено, когато я въведат в кабинета му, но преди това тя щеше да го види седнал зад писалището. Даде си сметка, че е доста любопитен да се запознаят. Докато говореха по телефона, се затрудни да определи по гласа възрастта й. Тонът й — стегнат и делови при представянето — стана съчувствен, щом заговори за смъртта на Бетси.
След разговора той направи справка за нея в Гугъл. Оказа се вдовица на лекар, застрелян на детска площадка; имаше впечатляваща биография като продуцент. От снимките го гледаше много, много привлекателна жена. Не съм прекалено стар, за да не мога да го оценя, помисли си той заинтригуван.
На вратата се почука и Джейн — неговата икономка от времето, когато се ожени за Бетси — отвори и пристъпи вътре, следвана от Лори Моран.
— Благодаря, Джейн — обади се Роб и преди да се надигне, изчака прислужничката да излезе и да затвори вратата след себе си. — Госпожо Моран — поздрави той.
Протегна ръка към Лори, а после й посочи стол от другата страна на писалището.
Робърт Пауъл нямаше откъде да знае, че Лори си мисли: „Е, стигнах дотук“. По устните й играеше топла усмивка, докато се настаняваше на стола. При влизането й икономката взе палтото й. Лори носеше тъмносин костюм с панталон с деликатни райета, перленобяла блуза и тъмносини кожени ботуши. Единствените й бижута бяха чифт малки перлени обици и златната й сватбена халка. С прическата си — прибрана във френски кок коса — се чувстваше уверено.
След пет минути беше сигурна, че Робърт Пауъл е готов да даде съгласието си предаването да се осъществи, но трябваше да мине поне четвърт час, преди той да го потвърди.
— Господин Пауъл, очарована съм от позволението ви да пресъздадем абсолвентската галавечер. От тук нататък, разбира се, ни е необходима готовността за сътрудничество на доведената ви дъщеря и нейните приятелки. Ще ми помогнете ли да ги убедя да участват?
— С удоволствие, но не мога да говоря от тяхно име.
— Останахте ли близки с доведената си дъщеря след смъртта на вашата съпруга?
— Не, независимо от желанието ми. Бях и още съм силно привързан към Клеър. Живя тук от тринайсетата до двайсет и първата си година. Смъртта на майка й беше ужасен шок за нея. Не знам доколко сте я проучвали, но майка й и баща й така и никога не са сключили брак. Изоставил ги, когато Бетси забременяла с Клеър. Бетси изпълнявала малки роли на Бродуей, а когато не била ангажирана със спектакъл, работела като разпоредителка по театрите там. До моята поява са живели бедно. — И добави: — Бетси беше красива. Едва ли е било трудно да се омъжи за някого, но след преживяното с бащата на Клеър съзнавам, че се е страхувала.
— Разбирам я — кимна Лори.
— И аз. Понеже нямах деца, винаги съм гледал на Клеър като на собствена дъщеря. Огорчих се, когато се изнесе толкова скоро след смъртта на Бетси. Но у нас двамата се натрупа прекалено много тъга, за да я държим под един покрив, и тя го долавяше. Сигурно знаете, че живее в Чикаго и е социален работник там. Така и не се омъжи.
— А никога ли не е идвала отново тук?
— Не. Нещо повече — не приемаше предложенията ми за щедра финансова помощ. Връщаше писмата ми разкъсани.
— Защо, мислите, го е правила? — поинтересува се Лори.
— Силно ревнуваше заради взаимоотношенията ми с майка й. Не забравяйте — в продължение на тринайсет години са живели сами.
— Как мислите: ще откаже ли да участва в предаването?
— Не, няма. Доста често ентусиазирани репортери пишат за случая. Някои цитират Клеър или момичетата. Звучат, сякаш са се наговорили: и четирите изпитват чувството, че хората ги гледат с любопитство и имат куп въпроси към тях. Ще искат да сложат край на това.