— А как ти звучи версията да е била толкова разстроена за стипендията, че да е убила Бетси и да е признали всичко на Род? — подхвърли Алекс.
На вратата на кабинета се почука и операторът надзърна.
— Лори, готова ли си вече?
Лори и Алекс се спогледаха. Алекс отговори:
— Определено. Покани Алисън Шефър да влезе.
51.
По-късно същата сутрин Лио Фарли се взираше в тавана, докато неговият лекар и дългогодишен приятел проверяваше сърдечния му ритъм.
— Нищо ми няма — настояваше Лио с леден тон.
— Така смяташ ти — възрази доктор Джеймс Морис спокойно. — Независимо дали ти харесва или не, ще стоиш тук, докато не те изпиша. И преди отново да попиташ „Защо?“, за сетен път ще ти обясня. И снощи имаше учестено сърцебиене. Ако не искаш да получиш инфаркт, ще кротуваш.
— Добре, добре — тросна се Лио. — Но, Джим, не искам Лори да разбере, че съм тук, а подозирам, че вече се е досетила. Никога не ми се обажда на път за работа, а днес ми звънна. Настояваше да разбере къде съм бил снощи. Не желая да се притеснява, докато снима предаването.
— Да й звънна, за да я успокоя? — попита доктор Морис.
— Познавам Лори. Ако й се обадиш, ще се притесни още повече.
— Обикновено кога говориш с нея?
— Когато се прибере вкъщи от студиото. Снощи ми се размина, но тази вечер очаква да се видим и поне да хапна хамбургер с нея. Представа нямам как да се измъкна — въздъхна Лио Фарли.
Тонът му беше сериозен, но вече не и сърдит.
— Лио, слушай: снощи получи сърцебиене. Ако не се повтори днес, ще те изпиша утре. И не забравяй: умея да успокоявам близките на пациентите си за състоянието им. Остави ме да поговоря с Лори и ако нямаш ново сърцебиене, обещавам да те пусна утре сутринта. Според мен е най-добре да постъпим така. Помисли си. Освен това може да се отбие да те види довечера. Тими не й ли звъни между седем и осем?
— Да. Уговорили са се да й звъни в осем без петнайсет, за да е сигурна, че е свободна да говори.
— Тогава защо да не намине довечера? Така и двамата ще говорите с него. От теб разбрах, че му позволяват по едно телефонно обаждане на ден.
Лицето на Лио Фарли се проясни.
— Както обикновено, Джим, хрумването ти е добро.
Доктор Морис знаеше колко много се безпокои Лио Фарли за безопасността на дъщеря си и на внука си. Няма да престане, докато Синеокия не се озове зад решетките, прецени той.
Докосна Лио по рамото, но успя да си прехапе езика преди да изрече трите най-безсмислени думи в английския език: „Не се притеснявай“.
52.
След като Джош им връчи записите, Алисън първа отиде в будоара, извади касетофона от чекмеджето, пъхна касетката и я прослуша. С ужас чу разговора си с Род как в съня си е влязла в спалнята на Бетси. Почти изпаднала в истерия, тя грабна записа и изхвръкна навън. Род я видя през прозореца и се забърза според силите си да отиде при нея.
Сега, с патериците до себе си, седеше на пейка до басейна, обгърнал раменете й с ръка. Бяха с гръб към снимачния екип. Тя бе спряла да плаче, но устните й още потреперваха.
— Нима не разбираш, Род? — тюхкаше се Алисън. — Сега разбирам причината Роб да възложи на Джош да ни посрещне всички с луксозното бентли на летището през интервали от два часа. Изключение е само Клеър. Тя е пристигнала предишната вечер. Пауъл е направил това поради една-единствена причина: в бентлито се подслушва. Род, не помниш ли, че говорихме за ходенето ми насън и че в това състояние съм влязла в стаята на Бетси?
— Шшшт… — предупреди я Род и се огледа.
Наблизо нямаше никого. Боже, тук ставам параноик, помисли си той.
Прегърна Алисън по-силно.
— Али, ако стане дума, спомени колко си била разочарована от разпределението на стипендията, но че всъщност това е било без значение. Тайно си ме харесвала още от детската градина.
Млъкна за миг и си помисли, че отговаря на истината поне за него.
— Ти поиска да се ожениш за мен, макар да смяташе, че съм бясна на Бетси Пауъл — отбеляза Алисън безизразно. — През всичките тези години си допускал вероятността аз да съм я убила. Не го отричай.
— Знам колко я мразеше, но да си я убила — никога не съм го вярвал.
— Мразех я. Опитах да го преодолея, но така и не успях. Още я мразя. Толкова е нечестно… — възропта Алисън разпалено. — Пауъл дари куп пари на „Уейвърли“, защото Бетси отчаяно искаше да стане член на снобския клуб. Да връчат стипендията на дъщерята на приятелката на Бетси не е ли основателна причина да убия „благодетелката“? Споменах ли, че „облагодетелстваната“ се отказа през втората година?
— Казвала си го неведнъж — измърмори Род.
— Род, когато загубиш всичко, към което си се стремил, за което си се молил и за което си мечтал… Бях станала от мястото си, когато деканът обяви нейното име. Нямаш представа какво ми беше! — Погледна го и забеляза изписаната болка по красивото му лице и патериците до него. — Боже, Род, колко е глупаво да ти го казвам.
— Всичко е наред, Али.
Не е, помисли си тя, въобще не е наред.
— Алисън, готови са за теб — подвикна приближаващият се към тях асистент на Лори — Джери.
— Род, страх ме е, че ще рухна — прошепна тя отчаяно.
Събра сили да се надигне, наведе се и го целуна по челото.
— Не, няма — окуражи я Род.
Вдигна поглед към жената, която толкова много обичаше. Кафявите й очи, открояващи се на слабото й лице, блестяха. От пролетите сълзи клепачите й бяха леко подпухнали, но гримьорката щеше да го прикрие.
Загледа се как Алисън се отправя към къщата. През тези двайсет години не я бе виждал толкова развълнувана; даваше си сметка защо: пред себе си съзираше втори шанс да се отдаде на мечтаната кариера, кариерата, която откраднаха под носа й.
Случайна мисъл пробяга през ума му. Али си беше пуснала косата по-дълга и сега тя стигаше до раменете й. Харесваше му така. Онзи ден обаче подметна, че ще я скъси. Той съжали, но си замълча. Толкова много неща не й беше казвал през последните двайсет години…
Ако предаването се осъществи и тя получи парите, терзаеше се Род, това ще й осигури ли билет за свободата… И ще се отърве ли от него?