— Ти поиска да се ожениш за мен, макар да смяташе, че съм бясна на Бетси Пауъл — отбеляза Алисън безизразно. — През всичките тези години си допускал вероятността аз да съм я убила. Не го отричай.
— Знам колко я мразеше, но да си я убила — никога не съм го вярвал.
— Мразех я. Опитах да го преодолея, но така и не успях. Още я мразя. Толкова е нечестно… — възропта Алисън разпалено. — Пауъл дари куп пари на „Уейвърли“, защото Бетси отчаяно искаше да стане член на снобския клуб. Да връчат стипендията на дъщерята на приятелката на Бетси не е ли основателна причина да убия „благодетелката“? Споменах ли, че „облагодетелстваната“ се отказа през втората година?
— Казвала си го неведнъж — измърмори Род.
— Род, когато загубиш всичко, към което си се стремил, за което си се молил и за което си мечтал… Бях станала от мястото си, когато деканът обяви нейното име. Нямаш представа какво ми беше! — Погледна го и забеляза изписаната болка по красивото му лице и патериците до него. — Боже, Род, колко е глупаво да ти го казвам.
— Всичко е наред, Али.
Не е, помисли си тя, въобще не е наред.
— Алисън, готови са за теб — подвикна приближаващият се към тях асистент на Лори — Джери.
— Род, страх ме е, че ще рухна — прошепна тя отчаяно.
Събра сили да се надигне, наведе се и го целуна по челото.
— Не, няма — окуражи я Род.
Вдигна поглед към жената, която толкова много обичаше. Кафявите й очи, открояващи се на слабото й лице, блестяха. От пролетите сълзи клепачите й бяха леко подпухнали, но гримьорката щеше да го прикрие.
Загледа се как Алисън се отправя към къщата. През тези двайсет години не я бе виждал толкова развълнувана; даваше си сметка защо: пред себе си съзираше втори шанс да се отдаде на мечтаната кариера, кариерата, която откраднаха под носа й.
Случайна мисъл пробяга през ума му. Али си беше пуснала косата по-дълга и сега тя стигаше до раменете й. Харесваше му така. Онзи ден обаче подметна, че ще я скъси. Той съжали, но си замълча. Толкова много неща не й беше казвал през последните двайсет години…
Ако предаването се осъществи и тя получи парите, терзаеше се Род, това ще й осигури ли билет за свободата… И ще се отърве ли от него?
53.
Втора прослуша касетката си Нина. Върна се на масата с почти победоносно изражение.
— Това е повече за теб, отколкото за мен — заяви тя на майка си. — Защо не отидеш в будоара и не прослушаш записа? Тогава ще спреш да хлипаш пред Роб Пауъл, че Бетси е била най-близката ти и скъпа приятелка.
— За какво говориш?! — сопна се Мюриъл, отмести стола си и стана.
— Касетофонът е в средното чекмедже на шкафа — продължи Нина невъзмутимо. — Лесно ще го намериш.
Самодоволното изражение на Мюриъл постепенно отстъпи място на неувереност и притеснение. Без дума повече към дъщеря си тя бързо пое по коридора. След няколко минути затръшването на будоарната врата подсказа, че се връща.
Влезе с гневно лице. Обърна се към Нина и изкомандва:
— Ела отвън!
— Е? Какво искаш? — подхвана Нина, щом вратата на верандата се затвори зад тях.
— Какво искам?! — просъска Мюриъл. — Какво искам?! Ти луда ли си?! Прослуша ли касетката? Записът ме изкарва чудовище, а Робърт ме покани на вечеря днес. Всичко течеше така добре, както…
— … преди да разваля нещата, като запознах Роб Пауъл с Бетси в момента, когато ти почти беше сгодена за него — довърши вместо нея Нина.
— Дали Роб е чул записите? — попита Мюриъл със сурово и пресметливо изражение.
— Нямам представа. Според мен — да, но само гадая. Възможно е шофьорът да ни шантажира по своя инициатива, без знанието на Роб.
— Тогава му дай петдесетте хиляди!
Нина погледна майка си смаяно.
— Шегуваш ли се?! Роб Пауъл те прави на пълна глупачка, проявявайки внезапен интерес към теб. Ако те желаеше, защо не те потърси преди двайсет години, когато Бетси умря?
— Плати на шофьора — настоя Мюриъл. — Иначе ще кажа и на Роб, и на полицията, че си признала пред мен за убийството на Бетси. Направила си го, за да ми предоставиш още един шанс с него, защото си се надявала да проявя подобаваща се щедрост към теб, след като стана госпожа Робърт Никълъс Пауъл.
— Наистина ли ще го направиш?! — попита Нина потресена.
— Защо не? Не е ли истина? И не забравяй за предложената от Роб награда от един милион долара за информация, която би довела до арестуването и осъждането на убиеца на Бетси. Винаги мога да се възползвам от нея като утешителна награда, ако — както твърдиш ти — интересът му към мен наистина не е искрен. Той обяви възнаграждението преди двайсет години и така и не го оттегли.