57.
Лори реши отново да говори с баща си. Предишната вечер й се стори озадачаващо уморен, а обикновено руменото му лице беше доста бледо.
На път за работа му звънна и той побърза да й каже, че се кани да влиза в банята и е добре.
Не е добре, помисли си тя.
Стана и отиде до стола зад камерата.
— Ще звънна за секунда на баща си, преди да дойде Алисън — предупреди тя Алекс.
— Добре — кимна той дружелюбно.
Набра номера, но никой не й отговори и усети растящо напрежение.
— Не се обажда — промърмори тя.
— Остави му съобщение — предложи Алекс.
— Не разбираш. Баща ми ще ми вдигне дори в момента да целува ръката на папата.
— Какво, мислиш, е станало?
— Може да е чул нещо за Синеокия и да не иска да ми каже. — Гласът на Лори потрепери. — Или отново е получил сърцебиене.
Алекс Бъкли изгледа със съчувствие младата жена, която изведнъж загуби напълно професионалния си авторитетен вид. До този момент той се изненадваше как съумява да се владее и да ръководи реализация на предаване за неразрешено убийство, при положение че обстоятелствата около смъртта на съпруга й са неразкрити, а над нея и сина й е надвиснала заплаха. Сега обаче разбра до каква степен е зависима от баща си.
Беше преглеждал докладите за убийството на Грег Моран. В съзнанието му се мерна снимката на трийсет и една годишната вдовица: облегната на ръката на баща си, излиза от църквата и върви след катафалката.
Знаеше за решението на баща й да се пенсионира, за да се посвети на опазването на внука си.
Ако сега нещо се случи с Лио Фарли, чувството на Лори, че е защитена от Синеокия, щеше да се стопи.
— Лори, кой е лекарят на баща ти?
— Джеймс Морис, кардиолог. Приятели са от четиресет години.
— Тогава му звънни и попитай дали баща ти е ходил при него.
— Много добра идея.
На вратата се почука. Алекс скочи. Грейс надзърна и въпросът й — „Готови ли сте за нас?“ — застина на устните й. Видя разтревоженото лице на Лори, притиснала телефона до ухото си.
— Дай й минутка — прошепна Алекс и затвори вратата.
58.
— Прав си. Лори ужасно се разстрои, когато й казах, че си в болницата — сподели доктор Морис с Лио Фарли. — Успях някак да я успокоя. Ще дойде да те види, щом приключи снимките. Не забравяй предложението ми заедно да говорите с Тими довечера.
— Поне няма да се налага да мисля каква лъжа да й сервирам — въздъхна Лио Фарли. — Каза ли й, че утре ще ме пуснеш?
— Споменах й, че ако не получиш отново учестяване на пулса, ще те изпиша на сутринта. И не пропуснах да отбележа, че през четиресетгодишната си практика не съм имал по-вироглав пациент от теб. Тя въобще не се усъмни, Лио.
Фарли се засмя развеселен.
— Сигурно — увери той приятеля си. — Но съм вироглав, защото ми е неприятно всичките тези монитори и системи да ме държат прикован към леглото.
Доктор Джеймс Морис се постара в тона му да не се прокраднат съчувствени нотки:
— Да се надяваме, че няма отново да получиш сърцебиене, Лио. Ако лежиш спокойно и тихо и кротко погледаш малко телевизия, утре сутринта ще си на път за вкъщи.
Бруно слушаше разговора със злорадство. Да подслушва телефона на Лио се оказа бляскава идея. Фарли позвъни на ръководителя на лагера и му съобщи, че е в болница. Сега Бруно вече знаеше, че Лори и баща й ще говорят с Тими по телефона тази вечер.
Ако двамата се свържат с Тими към осем часа, ще са спокойни и ще очакват да го чуят отново чак на другия ден вечерта, пресметна Бруно.
„Ще си сложа полицейска униформа и ще отида в лагера — реши той. — Ще кажа на дежурния там, че състоянието на дядото на хлапето чувствително се е влошило. Свържат ли се с «Маунт Синай», оттам ще потвърдят за такъв пациент, без да дават информация за състоянието му.“
Планът ще успее. Бруно бе толкова сигурен, че започна да се подготвя за малкия си гост. В тоалетното помещение на павилиона постла одеяла и сложи възглавница; щеше да е опасно да настани Тими в спалнята. Ще го завърже и леко ще запуши устата му. Съобрази необходимостта да се придържа към обичайната рутина — микробусът на „Идеални терени“ щеше да го прибере вечерта, а на следващото утро да ще го върне в имението. Ще донесе за Тими овесени ядки и портокалов сок. Винаги си носеше обяд в книжна кесия, затова нямаше да събуди никакви подозрения.