— Защо не покани Род на галавечерта, щом сте били сгодени?
Алисън се опита да се усмихне.
— Всъщност тържеството беше точно преди годежа ни. Според Род беше глупаво да ходя там след номера на Бетси Пауъл.
„Звучи правдоподобно — прецени тя. — А не го поканих, защото не бях влюбена в Род. Но когато подписа с «Джайънтс» и обеща да ме прати да уча, приех да се омъжа за него…“ Напрегна цялата си воля, за да се овладее.
Очите на Алекс Бъкли я пронизваха.
— Алисън, искам да затвориш очи и да си представиш момента, когато влезе в спалнята на Бетси след писъците на Джейн.
Тонът му й действаше хипнотизиращо. Алисън послушно затвори очи.
Намираше се в стаята на Бетси. Настъпи обицата и това я сепна. Чу как се отваря вратата и се шмугна в дрешника. Видя някой да влиза и да взема втората възглавница от леглото. После неясният силует се наведе към Бетси.
През процепа на вратата наблюдаваше как тялото на Бетси се върти и мята, докато възглавницата я задушаваше. Приглушените й писъци скоро заглъхнаха.
Фигурата се изниза. Сънувах ли, запита се Алисън, или наистина видях лице?
Нямаше представа. Рязко отвори очи.
Алекс Бъкли не пропусна сепнатото изражение на лицето й.
— Какво има, Алисън? — веднага попита той. — Изглеждаш уплашена.
Алисън избухна:
— Не издържам повече. Съвсем не издържам! Не ме интересува какво мислят хората за мен. Нека се питат дали съм убила Бетси. Не съм, но ще кажа следното: когато връхлетях в стаята и видях, че е мъртва, се зарадвах! Също като другите. Бетси Пауъл беше зла, суетна и развратна и се моля да гние в ада!
62.
Следващата беше Джейн. Не беше едра жена, но широките рамене и изправената стойка й придаваха заплашителен вид. Неизменната й униформа — черна рокля и колосана бяла престилка — са смехотворни, помисли си Алекс. Освен по време на официални вечери, прислужниците на никого от приятелите му не се обличаха така.
Седна на стола, освободен от Алисън.
— Госпожо Новак — започна Алекс, — с Бетси Пауъл сте работили заедно в театрите, нали?
Джейн се усмихна леко.
— Така звучи прекалено бляскаво. Аз чистех гримьорните и кърпех костюмите. Бетси беше разпоредителка и когато сваляха дадено представление, ни насочваха към друг театър.
— Значи сте били добри приятелки?
— Добри приятелки ли? Какво значи това? Работехме заедно. Обичах да готвя. С Клеър понякога ги канех в неделя. Бях сигурна, че са предимно на сухоежбина. Бетси не умееше да готви, а Клеър беше изключително сладко дете.
— Изненада ли се, когато Бетси се премести в Сейлъм Ридж?
— Бетси искаше да се омъжи по сметка. Надяваше се, като живее в богаташки квартал, да й се отворят повече шансове. Очевидно е била права.
— Омъжила се е на трийсет и две за Робърт Пауъл. Нямало ли е друг преди това?
— О, Бетси излизаше с мнозина, но никой не беше достатъчно богат за нея — изсумтя Джейн. — Да бяхте чули какви ги говореше за някои.
— Имаше ли някой по-близък? — поинтересува се Алекс. — Някой, който да е ревнувал, когато се омъжи.
— Не бих казала — отвърна Джейн и сви рамене. — Идваха и си отиваха.
— Ти разстрои ли се, когато поиска да я наричаш „госпожа Пауъл“?
— Да се разстроя?! Не, разбира се. Господин Пауъл е благороден човек. Разполагам с чудесен апартамент тук. Външна прислуга идва два пъти седмично, за да чисти, и работата ми не е тежка. Обичам да готвя, а господин Пауъл е ценител на хубавата храна. Защо да съм разстроена? Идвам от малко унгарско село. Не разполагахме с модерни удобства. Ползвахме течаща вода, но не всички имаха електричество.
— Разбирам защо ти е допаднало тук. Но когато си влязла в спалнята на Бетси Пауъл сутринта след галавечерта, си викала: „Бетси, Бетси!“.
— Да. Бях шокирана. Не знаех нито какво правя, нито какво говоря.
— Джейн, имаш ли предположение кой е убил Бетси Пауъл?
— Определено — отвърна Джейн решително. — И по някакъв начин виня себе си за смъртта й.
— Как така, Джейн?