— Възнамеряваме да предложим на всяка по петдесет хиляди долара за участие в предаването — сподели Лори.
— Наясно съм с положението им. Всичките се нуждаят от пари. За да сте сигурна, че ще приемат, ви упълномощавам да им съобщите готовността ми да им дам по четвърт милион долара, за да ви сътрудничат.
— Наистина ли бихте го направили?! — смая се Лори.
— Да, и ми кажете кого другиго бихте искали да интервюирате за предаването си.
— Вашата икономка, естествено — добави Лори веднага.
— Дайте й петдесет хиляди, както и на останалите, а аз ще добавя още толкова. Непременно ще я убедя да участва. Не е необходимо да й се плаща колкото на другите. На седемдесет и осем съм, имам три байпаса. Съзнавам, че подобно на момичетата, съм заподозрян, или казано с други думи — „заинтересовано лице“. Преди да умра, искам да седна в съдебна зала и да чуя, че убиецът на Бетси ще лежи в затвора.
— Никакъв ли шум не чухте откъм стаята й онази нощ?
— Не. Вероятно знаете, че използвахме отделни помещения. Общата ни всекидневна беше по средата, а спалните ни — от двете страни. Признавам: спя дълбоко и хъркам силно. След като си пожелахме лека нощ, се оттеглих в спалнята си.
Вечерта Лори изчака Тими да потъне дълбоко в книгата си за Хари Потър и едва тогава разказа на баща си за срещата с Пауъл.
— Рано е да се съди, но долових искрени нотки в тона на Пауъл — сподели Лори. — Предложението му да плати на момичетата по четвърт милион долара е чудесно.
— По четвърт милион долара плюс вашия хонорар — напомни Лио. — А Пауъл смята, че парите ще са добре дошли и на четирите жени, така ли?
— Да. — Лори долови отбранителните нотки в гласа си.
— Пауъл помагал ли е на някоя от тях през годините? Не изключвам доведената му дъщеря.
— Даде да се разбере, че не го е правил.
— Според мен трябва да проучиш нещата по-дълбоко. Кой знае какъв е истинският му мотив, за да предлага толкова много пари.
Неизменна черта на Лио бе да се интересува от мотивите на хората: у него говореше ченгето. И бащата и дядото.
След тези думи реши да допие кафето си и да се прибира. „Нервите ми са прекалено изопнати — помисли си той, — а това не е от полза нито за Лори, нито за Тими. И не се провикнах особено красиво след онзи с ролерите. Имах право: можеше да нарани някого, но всъщност ме изплаши начинът, по който мина край Тими. Ако държеше пистолет или нож, нямаше да съумея да защитя детето от атаката достатъчно бързо, независимо че ръката на Тими беше в моята.“
Лио беше наясно с мрачната действителност: щом убиец набележи някого, никаква закрила или бдителност не са в състояние да попречат на намерението му да се добере до мишената.
4.
Клеър Бонър се настани на маса в бара, който предлагаше морски дарове, на хотел „Брейкърс“ в Палм Бийч. С очи, вперени в океана, наблюдаваше разсеяно как вълните се разбиват в подпорната стена точно под бара. Слънцето грееше, но вятърът беше по-силен от очакваното за Флорида в началото на пролетта.
Беше облякла новозакупено светлосиньо яке с цип. Взе го, когато забеляза, че на джобчето отпред е изписано „Брейкърс“. Представляваше част от бляна й да прекара един дълъг уикенд тук. Късите й пепеляворуси коси обрамчваха лице, почти изцяло скрито от огромни слънчеви очила. Рядко ги сваляше, но тогава се откриваше красивото й и спокойно изражение. Отне й години да го постигне. Всъщност по-задълбочен наблюдател вероятно щеше да се досети, че изражението е резултат от приемането на действителността, а не от постигнато душевно равновесие. Слабото й тяло изглеждаше толкова крехко — все едно наскоро бе преболедувала тежко. Същият наблюдател щеше да предположи, че е около трийсет и пет годишна. Щеше да сгреши. Беше на четиресет и една.
През последните четири дни попадаше на един и същ възпитан млад сервитьор, който сега я поздрави по име, когато приближи масата.
— Чакайте да отгатна, госпожо Бонър — подхвана той. — Ще искате рибена чорба и два рака.
— Точно така. — За кратко в крайчетата на устните й се появи усмивка.
— И обичайната чаша шардоне ли? — попита той, докато записваше поръчката.
Поръчваш си нещо няколко пъти подред и то се превръща в „обичайното“, помисли си тя кисело.
Почти веднага на масата й се появи чашата шардоне. Клеър я взе и огледа помещението, докато отпиваше.