65.
Алисън побягна от кабинета, а Алекс и Лори изчакаха смълчани Джери, Грейс и снимачният екип да излязат. Едва тогава Алекс тихо отбеляза:
— Две от абсолвентките определено дадоха на бъдещата публика да разбере, че през онази нощ една от тях е имала основателна причина да убие Бетси Пауъл.
— Така е — съгласи се Лори. — А днес следобед предстои да чуем и откровенията на Реджина и Нина. Ще се изненадам, ако и четирите не съжаляват горчиво, че приеха да участват в предаването независимо от парите.
— Вече съжаляват, убеден съм — съгласи се Алекс.
— Защо според теб Пауъл настоява всички да преспим тук, а него да го интервюираме чак утре сутринта?
— За да засили напрежението у всяка, с надеждата да се срине. Ти и аз ще сме основните свидетели, ако се стигне дотам — добави той бързо. Погледна си часовника. — Ще звънна в офиса си. Започваме отново след петнайсет минути.
— А аз ще опитам да се свържа с татко.
Алекс се облегна на стола и се престори, че търси нещо в дипломатическото си куфарче.
Искаше да е около Лори, за да я подкрепи, ако Лио Фарли не отговори или не може да отговори.
66.
Жизнерадостното „Здравей“ на Лио мигом стопи паниката на Лори.
— Чух, че снощи си се забавлявал, татко.
— Да. Прекарах чудесно в „Маунт Синай“. Как върви предаването ти?
— Защо не ми звънна, когато се озова в болницата?
— Веднага щеше да пристигнеш тук. Изпадал съм в подобни състояния и преди. Джим Морис ми нареди да се успокоя и да гледам телевизия. В момента тече „Обичам Люси“.
— Тогава няма да те откъсвам. Ще дойда най-късно в седем и половина. — Лори се поколеба, преди да попита: — Татко, наистина ли се чувстваш добре сега?
— Много добре. Престани да се притесняваш.
— Доста ми пречиш да го постигна — промърмори Лори кисело. — Е, догледай си сериала. Ще се видим по-късно.
С едната ръка пусна мобилния в джоба си, а с другата се опита да извади салфетка, за да избърше сълзите, появили се в очите й.
Алекс побърза да й подаде изгладена носна кърпичка. Тя я пое, а той отбеляза:
— Лори, добре е от време на време човек да изпуска парата.
— Не мога — прошепна тя. — Опитам ли се, ще изтърва юздите. Онази заплаха не престава да кънти и ушите ми. Запазвам разсъдъка си само като се надявам, че Синеокия ще спази обещанието си и аз ще съм следващата. Има шанс да го хванат, след като убие мен. Ако се измъкне, татко и Тими могат да сменят самоличността си и да изчезнат. Кой знае? Но какво ще стане, ако Тими и аз сме заедно навън? Или ако аз умра, а татко го няма, за да пази Тими?
Алекс не можеше да й отговори. Сълзите й пресъхнаха. Тя извади огледалце и подсуши очите си. Когато заговори, в тона й не се долавяше и следа от напрежение.
— Хайде, обади се в офиса, Алекс. „Господин Роб“ ни очаква на масата точно след петнайсет минути.
67.
Комисар Пен, абсолвентките, Род, Алекс, Мюриъл и Лори бяха в трапезарията, когато Робърт Пауъл се появи.
— Колко смълчани сте всички — отбеляза той. — Но е разбираемо. Преживявате голям стрес. — Направи пауза и ги огледа един по един. После добави: — Аз също.
Джейн се готвеше да влезе в трапезарията.
— Джейн, извини ни за малко и затвори вратата. Ще обсъдя някои неща с моите гости.
— Разбира се, сър.
Пауъл се обърна към присъстващите:
— Някои от вас смятат ли днешния ден за толкова прекрасен, колкото и деня на галавечерта? Помня как Бетси седеше с мен на масата сутринта. Поздравявахме се, задето сме избрали такъв хубав ден за тържеството. Откъде да си представим, че до следващото утро Бетси ще бъде мъртва, убита от външен човек. — Замълча. — Или не е бил външен човек? — Изчака и понеже отговор не последва, бързо продължи: — Да видим дали правилно съм запомнил всичко. Днес следобед ще бъдат интервюирани Реджина и Нина. Към четири и половина абсолвентките ще са с рокли — реплики на тоалетите им от галавечерта, и ще ги снимат на фона на фотографии и записи от събирането. Моят добър приятел Джордж Къртис ще бъде до теб, Алекс, и ще споделя впечатления от онази нощ. — Обърна се към Лори. — Точен ли съм дотук?
— Да — потвърди тя.
Пауъл се усмихна.
— Сутринта Алекс ще ме интервюира в присъствието на абсолвентките. Очаквам и се надявам за всички ви да е доста интересно. Особено за една от вас — усмихна се той бегло. — Що се отнася до по-късно тази вечер, всички присъстващи на масата, с изключение на комисар Пен, ще преспите тук. След като и последните кадри за днес бъдат заснети, абсолвентките ще бъдат откарани една по една до хотелите им. Ще си опаковате багажа и ще освободите стаите. Багажът ви ще бъде свален в колите. Вие решавате къде да вечеряте — за моя сметка, естествено — но моля да се върнете преди единайсет часа. Ще пийнем по едно заедно и ще се оттеглим по спалните тук. Искам утре всички да сте свежи и добре да чуете какво ще кажа. Ясен ли съм? — Присъстващите кимнаха. — На ранния обяд ще ви връча обещаните чекове. После на една от вас може да се наложи да използва своя, за да наеме господин Бъкли. — Усмихна се ледено. — Шегувам се, разбира се — добави той. Обърна се към Нина. — Не се налага да делиш една кола със скъпата си майка. С Мюриъл ще вечеряме заедно. Време е да загърбим миналото.