Реджина предпочете тъмносиньо ленено сако, кремава блуза и памучни панталони. Колкото до бижуто, ограничи се с перлената огърлица, подарък от баща й за петнайсетия й рожден ден.
Загледа се в умелите движения на Мег: с лекота нанасяше фон дьо тен, руж, сенки, туш за мигли и червило.
Кортни се приближи и с няколко бързи движения на четката усука косата й и я прибра зад ушите.
— Изглеждаш страхотно — увери я тя.
— Така е — съгласи се Мег.
Мег тъкмо развърза найлоновата пелерина и Джери отвори вратата на микробуса.
— Готова ли си, Реджина? — попита той.
— Предполагам.
На път към къщата Джери се опита да я успокои:
— Притесняваш се, знам, но няма смисъл, Реджина. Дори Хелън Хейс е имала сценична треска преди всяко излизане на сцената.
— За мен е необичайно — опита се да обясни Реджина. — Занимавам се с недвижими имоти. Сутринта се сетих как се провалих при презентация на къща за продан само защото се притесних от писмото, с което ме канехте да участвам в предаването. А собственичката, седемдесет и шест годишна жена, искаше бързо да се премести. Осъществих продажбата едва два месеца по-късно, и то за трийсет хиляди по-малко от очакваната цена. Щом си получа парите от това предаване, ще върна комисионата си на възрастната жена.
— Такива като теб са изключение — отбеляза Джери и отвори вратата на верандата към кухнята.
Реджина се сети, че по-рано сутринта този вход беше затворен.
— В момента няма никого на верандата, а и Джейн не се мярка — отбеляза Джери. — Може би си почива.
Къде са другите, запита се Реджина, докато вървяха по коридора към кабинета. Нима се страхуват да са заедно?
„Нямаме си доверие — заключи тя. — Всяка от нас имаше причина да убие Бетси, но моята беше най-основателна.“
Лори Моран и Алекс Бъкли я чакаха в кабинета. Помощничката на Лори — Грейс — стоеше отстрани. Техник оправяше нещо по осветлението. Операторът бе заел мястото си.
Без да я канят, Реджина седна до масата срещу Алекс. Започна да стиска и отпуска ръце. Престани, смъмри се тя. Чу Лори да я поздравява и отвърна любезно.
Алекс Бъкли я приветстваше с „добре дошла“, но й се стори, че е леко враждебен. Кога ли ще извади на бял свят предсмъртното писмо на баща й, запита се тя.
— Първи дубъл — обяви режисьорът и започна да отброява: — Десет, девет, осем, седем, шест, пет, четири, три, две, едно!
Алекс започна:
— Сега разговаряме с третата от четирите почетни домакини на абсолвентската галавечер — Реджина Калари. Реджина, благодаря, че се съгласи да участваш в предаването. Израснала си в този град, нали?
— Да.
— Но въпреки това, доколкото разбрах, не си идвала тук почти от времето след галавечерта и смъртта на Бетси Бонър Пауъл.
Трябва да звуча спокойно, напомни си Реджина.
— Сигурно и другите са го казали: нас четирите ни третираха като заподозрени в убийство. Вие бихте ли останали тук при това положение?
— Преместила си се във Флорида малко след това. Майка ти те последвала.
— Да.
— Тя не почина ли много млада?
— Беше на петдесет.
— Как би я описала?
— Жени като нея правят много добрини, но ненавиждат да са в светлината на прожекторите.
— Какви бяха взаимоотношенията й с баща ти?
— Бяха сродни души.
— Той с какво се занимаваше?
— Купуваше големи губещи компании, стабилизираше ги и после ги продаваше с голяма печалба. Жънеше солидни успехи.
— После отново ще се върнем на него. Да поговорим за галавечерта, от момента, когато всички сте се събрали в кабинета.
Лори слушаше и наблюдаваше, докато Реджина повтаряше разказа на останалите момичета. Непрекъснато пълнели чашите с вино, обсъждали тържеството, присмивали се на роклите на някои от по-възрастните дами… Описанието как са открили тялото на Бетси припокриваше разказа на другите абсолвентки.
— Бяхме млади. Сигурно знаете, че всичките имахме вземане-даване със семейство Пауъл — говореше Реджина. — Но аз бях спокойна и се радвах да съм с останалите. Пълнехме чашите с вино и излизахме, за да пушим. Клеър дори се шегуваше колко строго бди пастрокът й за цигари. Все напомняше: „Палете чак в края на верандата. Има нос като хрътка“. Обсъждахме бъдещите си планове. Нина заминаваше за Холивуд. Винаги получаваше главните роли в пиесите в гимназията и в колежа, а и майка й беше актриса. Дори се смееше как още не е престанала да я тормози, че именно тя е повикала Клеър и майка й в ресторанта и така Бетси и Роб Пауъл се запознали.