— Клеър как реагира на това? — бързо попита Алекс.
— Каза: „Имала си късмет, Нина“ — отвърна Реджина.
— Какво значи това? — учуди се Алекс.
— Имам известни подозрения — отговори Реджина, — но наистина не знам.
— Да се върнем малко назад — предложи Алекс. — Виждал съм снимки на къщата ви. Много е красива.
— Да, вярно е. Пък и беше уютен и топъл дом.
— Но всичко се е променило, когато баща ти вложил състоянието си в начинание на Робърт Пауъл.
Реджина се досети накъде бие той. „Внимавай — предупреди се тя. — Търси мотив ти да си убила Бетси.“
— Сигурно е било трудно да се примириш, че всичките пари на баща ти са изчезнали в онази инвестиция.
— На мама й беше тъжно, но не се озлоби. Обясняваше, че татко винаги се е възползвал от възможностите да забогатее и няколко пъти бил слагал всичките яйца в една кошница. От друга страна, никога не е бил безразсъден.
— И дружбата ти с Клеър продължи, така ли?
— Да, докато всички не напуснахме Сейлъм Ридж. По неписано споразумение се въздържахме да поддържаме контакти една с друга след смъртта на Бетси.
— Какво изпитваше, когато идваше в тази къща след смъртта на баща си?
— Рядко идвах. Робърт Пауъл не обичаше приятелките на Клеър да се навъртат наоколо. По-често се събирахме в дома на някоя от другите.
— Тогава защо е организирал галавечерта за вас?
— Било е идея на Бетси, предполагам. Някои от приятелките й правеха балове по случай завършването на децата си. Искала е да ги надмине.
— За какво си мислеше вечерта на събирането?
— Татко ми липсваше. Мислех си колко по-хубава щеше да е вечерта, ако той беше жив. Мама също беше сред гостите. Виждах, че същите мисли се въртят и в нейната глава.
— Реджина, на петнайсет си открила тялото на баща си — смени темата Алекс.
— Да — отвърна Реджина тихо.
— Щеше ли да ти е по-леко, ако беше оставил предсмъртно писмо? Ако се беше извинил за самоубийството си и финансовия крах? Ако за последен път те беше уверил, че ви обича? Дали на теб и майка ти щеше да ви е по-леко?
Съвсем живо си припомни: чувстваше се щастлива, безгрижно караше колелото по алеята, морският въздух изпълваше дробовете й, натисна копчето, за да отвори вратата на гаража… Видът на четирийсет и пет годишният й баща, увиснал на примката, едната ръка вдигната, сякаш в последния миг е променил решението си, срути цялата идилия.
— Дали бележка щеше да промени нещата? — повтори Реджина задавено. — Та татко беше мъртъв.
— Виниш ли Робърт Пауъл, задето баща ти изгуби всичко при инвестицията?
Привидното й овладяно поведение изчезна.
— Виня двама души! Бетси така дейно е мамила татко, както и Пауъл!
— Откъде знаеш, Реджина? Да не би баща ти все пак да е оставил предсмъртно писмо? — Алекс изчака малко, а после заяви уверено: — Оставил е, нали?
Реджина чу как шепне задавено:
— Не… Не… Не…
Той не откъсваше от нея поглед, пълен със съчувствие, но същевременно и изпитателен.
69.
Възбудата на Бруно нарасна неимоверно, когато чу разговора на Лори с баща й. Със страхотно задоволство прецени, че всичко си идва на мястото.
Лио Фарли ще е в болницата до утре сутринта.
Лио и Лори ще говорят с Тими от болничната стая.
„Два часа по-късно ще взема Тими — реши Бруно. — Лио вече уведоми началника на лагера, че е в болница; аз ще бъда с полицейска униформа.
Планът ми ще успее.
Дори има вероятност да се измъкна.
Но даже и да не се получи, си заслужава. Вестниците с години се занимаваха със случая «Синеокия убиец»; и продължаваха. Само да знаеха, че пет години гних в затвора, след като застрелях съпруга на Лори. И то заради глупаво нарушение при пускане под гаранция. Но по някакъв начин и това си заслужаваше. Лио Фарли и дъщеря му прекараха тези пет години притеснени и разтревожени кога ще нанеса следващия си удар. Утре ще сложа край на чакането им.“
Пусна телефона в джоба си и излезе навреме, за да види как колата на полицейския комисар спира зад двата микробуса на студиото. Идваше за обяд.
Бруно се отправи към живия плет, като се стараеше да е извън обсега на видимост на комисаря, доколкото е възможно. Сред храстите полицаят едва ли щеше да види ясно лицето му.