— Това повдига друг въпрос. Ами ако Бетси е повлияла на бащата на Реджина да вложи всичките си капитали в начинанието на Пауъл? Това не й ли дава основание да накаже Бетси?
— Ако бях на нейно място и бях загубила родителите си и всичко налично заради Бетси Пауъл, бих извършила убийство — кимна Лори. — Уверявам те — бих!
— Само така мислиш — поправи я Алекс. — А как преценяваш речта на Робърт Пауъл по време на обяда? Според мен блъфира, но ако някой от присъстващите на масата е убил Бетси Пауъл, може да повярва на заплахата му. Той играе опасна игричка.
72.
Нина се гледаше в огледалото, докато Мег затягаше найлоновата пелерина около шията й.
— Мег — обади се тя, — сутринта не си даде труда много-много да ни издокараш.
— Имах указания да ви придам вида, който сте имали, когато е било открито тялото на Бетси — отвърна Мег делово. — Но и тогава ти си изглеждала далеч по-добре от всички други.
— Възможно е, но за интервюто искам да ме докараш да й приличам — заяви Нина и й показа снимка на Грант с покойната му съпруга Катрин.
Мег я изучи внимателно.
— Приличаш й — констатира тя накрая.
— Искам да й приличам — настоя Нина.
Изчете в Гугъл всичко за Грант Ричмънд. За крупен продуцент той водеше доста тих личен живот. Беше се оженил на двайсет и шест; съпругата му тогава била на двайсет и една.
Бракът им продължил три десетилетия; преди две години тя починала от инфаркт — по рождение имала слабо сърце.
Нямали деца; никога не се бе долавял и намек за скандал, свързан със семейството им.
Значи Грант е моногамен и е сам от две години. Вероятно вече се чувства самотен.
Беше шейсетгодишен.
Нина показа втора снимка.
— Тази на кого прилича?
Мег я разгледа внимателно. Накрая обяви:
— Това е същата жена, Нина. Роднина ли ти е?
Нина кимна доволна. Значи не ме е възприел само като добра танцьорка; аз приличам на покойната му съпруга.
— Слушай, Мег, не ми е роднина, но се постарай да ме гримираш така, че да приличам на нея.
— Тогава не бива да ти слагам дебела очна линия и силни сенки.
— Не възразявам.
Половин час по-късно Мег обяви:
— Готово.
Нина се погледна в огледалото.
— Мога да мина за нейна сестра — констатира тя. — Идеално.
— Сега е мой ред, Нина — обади се Кортни. — Закъсняваме.
— Знам. — Нина се прехвърли на нейния стол. Отново извади снимката и каза: — Косата й е къса, но не искам да режа моята.
— Не е нужно — успокои я Кортни. — Ще я прибера отзад. Ефектът ще бъде същият.
Пет минути по-късно Джери почука на вратата на микробуса. С влизането си остана смаян от превъплъщението на Нина.
— Готова ли си, Нина? — попита той.
— Да. — Тя се погледна за последен път в огледалото, преди да стане. — Тези двете са вълшебници. Не си ли съгласен, Джери?
— Абсолютно — отговори той искрено. — В смисъл — направили са те да изглеждаш различно, а не по-добре — уточни той бързо.
Нина се засмя.
— Браво на теб, че се изрази така.
Докато излизаха, Джери неволно започна да сравнява абсолвентките. Най-много харесваше Нина. Другите сякаш се бяха затворили в черупките си. За жени, близки приятелки до двайсет и първата си година, те като че ли нямаше какво да си кажат. Когато сядаха на верандата между снимките на епизодите, всяка грабваше книга или се вкопчваше в извадения от чантата смартфон.
И Нина го правеше, стига Мюриъл да не я въвлече в разговор. Винаги слушаше внимателно, когато майка й се превъзнасяше какъв чудесен човек бил Робърт Пауъл и каква добра приятелка й е била Бетси.
„Сякаш Мюриъл постоянно се надява Пауъл да я чуе — помисли си Джери. — Определено преиграва. Достатъчно съм бил по снимачни площадки, за да съм наясно.“
С Нина минаваха край басейна.
— Не бих възразил да поплувам в ден като днешния — обяви той. — А ти?
— С удоволствие бих плувала в басейна в жилищната си сграда. Правя го всеки ден или вечер, ако работя до късно — отвърна Нина.