Лори Моран се приближи още щом го видя.
— Благодаря, че приехте да участвате, господин Къртис. Ще се постараем да не ви бавим. Защо не влезете вътре, при другите? Тук е прекалено горещо.
— Идеята не е лоша — съгласи се той.
Прекоси верандата с колеблива походка и влезе в къщата. Завари четирите абсолвентки в основната трапезария. Вечерните им рокли бяха реплики на тоалетите от галавечерта. Дори умело положеният грим не скриваше напрежението, изписано по лицата им.
Не му се наложи да чака дълго. Асистентката на Лори — Грейс — дойде и покани момичетата да излязат. Той ги последва. Те наподобяваха по-скоро статуи и образуваха фона, на който щяха да го заснемат. Чудеше се за какво ли мислят; чудеше се дали всичките не се чувстват като него през онази нощ. „Бях ужасен, че Бетси разполага със силата да разруши брака ми точно когато децата, за които мечтаехме с Изабел, бяха на път да се появят. Алисън трябва да е била огорчена. Загуби стипендията заради дарението на Роб. Понякога пазарувах в супермаркета, където работеше баща й, и той винаги се хвалеше колко усилено учи тя…“
Нямаше човек в града да не е чувал версията на Мюриъл: Бетси й откраднала Роб и за всичко била виновна Нина.
Носеха се слухове за отчаяното желание на Клеър да бъде на общежитие във „Васар“, но и Бетси, и Роб категорично възразили. „Грешни пари, особено след като разполага с такъв красив дом“, обясняваше Бетси.
Бащата на Реджина се бе самоубил, след като инвестирал в начинание на Робърт…
Всяко от момичетата, независимо от овладяния си външен вид, положително е изпитвало огорчение през онази вечер. А от следващия ден, в продължение на двайсет години, ги е съпътствало постоянно подозрение.
Джордж Къртис изпита дълбок срам. „Аз се върнах тук след галавечерта — спомняше си той. — Беше около четири часа. Стоях на това място. Знаех къде е спалнята на Бетси. Бях се побъркал от страх, че Изабел ще поиска развод, ако Бетси й каже за нас. Но после видях нечия сянка да се движи в спалнята на Бетси. Имаше светлина в коридора и когато вратата се отвори, бях почти сигурен, че съм различил кой е.
Продължавам да мисля, че знам кой е бил. Знам кой е бил! Когато откриха тялото на Бетси, исках да го изоблича, но как щях да обясня присъствието си тук по онова време? Нямаше да мога. Но ако бях разкрил какво съм видял, всички останали нямаше да живеят в такъв ад цели двайсет години.“
Чувството за вина го задушаваше.
Алекс Бъкли се приближи.
— Готов ли сте да се потопите в спомените, господин Къртис? — попита той весело.
74.
— Според теб как мина? — попита загрижено Лори, настанявайки се в колата на Алекс.
Той запали двигателя и вдигна гюрука.
— По-добре ще е да пусна климатика — обясни, а после добави: — А в отговор на въпроса ти ще кажа: според мен мина страхотно.
— И аз така смятам. Но вече е седем без двайсет. Страх ме е, че ако попаднем в задръстване, няма да сме в болницата, когато Тими звънне, и татко ще пропусне разговора с него.
— Преди минути проверих на айфона си състоянието на трафика. Всичко е наред. Обещавам да си в болницата до седем и половина.
— Остана ни още едно интервю — въздъхна Лори, докато Алекс напускаше имението на Пауъл. — А сега обичайният въпрос: какво ще кажеш за Джордж Къртис?
— Стабилен е — отвърна Алекс веднага. — Той е от онези, на които хората разчитат. И защо не? Появява се на кориците на „Форбс“ от години.
— А и не пречи, че е доста привлекателен — добави Лори. — Помисли: Къртис е милиардер, чаровен и красив. Сравни го с Робърт Пауъл.
— Несравними са, Лори. Пауъл може да има петстотин милиона, но Къртис разполага с милиарди.
— А какво ще кажеш за кадрите от галавечерта, на които Джордж Къртис и Бетси изглеждат доста сериозни и напрегнати, все едно се карат?
— Ще ги използваш ли за фон, Лори?
— Не. Струва ми се нечестно. Но знам друго: хора като Джордж Къртис за нищо на света не биха участвали в такъв тип предаване, освен ако не крият нещо. Не е ли така?
— Лори, не преставаш да ме смайваш. И аз си помислих същото — увери я Алекс.
Тя извади телефона си.
— Ще предупредя татко, че пристигаме.
Лио вдигна след първото иззвъняване.
— Още съм жив — обяви той. — Сега гледам „Всички от семейството“ — друга стара класика. Къде сте?