— На път към теб. Движението не е натоварено.
— Не спомена ли, че Алекс Бъкли ще те докара тук, а после ще те върне в имението на Пауъл?
— Точно така.
— Не го оставяй да те чака в колата. Доведи го. Искам да се запознаем.
Лори погледна Алекс.
— Проявяваш ли интерес да се запознаеш с баща ми?
— Да, естествено.
— Алекс се съгласи на драго сърце, татко. Доскоро.
75.
Бруно слушаше разговора и обличаше полицейската униформа. „Това се казва удар — зарадва се той. — След всичките тези години ще си отмъстя. Ще има плач и скърцане със зъби. О, Лио, толкова тъжен ще бъдеш. Дъщеря ти, внукът ти… През цялото време не престана да ровиш в болничните архиви, за да проверяваш дали лекарят не е допуснал грешка при пациент. Ти допусна грешка, Лио. Като непреклонно младо ченге, прекалено непреклонно. Можеше да ме пуснеш, когато ме арестува, но не го направи. Съсипа живота ми. Натика ме за трийсет години в затвора. После лежах още пет.“
Бруно застана пред огледалото върху вратата на дрешника в мизерния си апартамент. Наемаше го месечно, защото — така обясни на хазяина — изчакваше работата му в „Идеални терени“ да стане постоянна. Хазяинът, доволен, че не се налага да прави ремонт за момента, не възразяваше срещу това.
„Няма да има нищо против, ако си тръгна внезапно — нали съм си платил до края на месеца. Пък и няма да искам началния депозит. Сякаш някой може да нанесе някакви щети на тази окаяна дупка“, помисли си Бруно.
76.
Лори и Алекс тръгнаха, а снимачният екип започна да събира техниката.
Абсолвентките съблякоха балните рокли и почти в един глас отказаха на предложението да ги задържат.
— Лори би искала да ги вземете — обясни Джери. — А и ви уверявам: всичките са доста скъпи.
Нина обобщи от името на всички:
— Само това ни липсваше — нещо да ни напомня за онази вечер.
Колите ги чакаха да ги отведат до хотелите им.
След дългия ден Род и Алисън се озоваха в стаята си. С радост затвориха вратата след себе си и Род я прегърна.
— Али, всичко е наред.
— Не е, Род. Изобщо не е. Знаеш какво съдържа записът. Наясно си как Джош може да го използва.
Извърна се, отвори дрешника и започна да вади дрехите със закачалките и да ги мята върху леглото.
Род се отпусна на дивана; несъзнателно масажираше коленете си, които доста го боляха.
— Първо ще изпием по едно уиски — отсече той твърдо. — После или ще си поръчаме шикозна вечеря тук, или ще излезем. Ти решаваш. Ще си вземем най-скъпите блюда от менюто за сметка на Робърт Пауъл.
— Не съм в състояние да хапна каквото и да било — възрази Алисън.
— Независимо от това ще си поръчаме.
— Род, разсмиваш ме, а никак не ми е до смях.
— Алисън, аз затова съм тук — весело подхвърли Род.
Въобще не се готвеше да признае, че споделя притеснението й относно записите на Джош; не заради парите, а заради малшанса на Али — отново по вина на Бетси Пауъл — имаше риск пак да й отнемат възможността да учи онова, за което мечтаеше от години.
77.
Реджина внимателно опакова няколкото нови тоалета, донесени за предаването.
„Скоро може да се наложи да ги заменя със затворническа униформа — помисли си тя с горчивина. — Сто точки за Робърт Пауъл. Съсипа живота ми, когато бях на петнайсет, и сега му се открива огромен шанс да съсипе и остатъка. Не бих се изненадала, ако той е накарал Джош да ровичка в чантата ми. Но в бележката татко директно обвинява него и Бетси, че съзнателно са го въвели в заблуда. Робърт едва ли копнее това да излезе наяве. Инициативата по-скоро е само на Джош. Ще се наложи да му платя. Каква ирония — сама се докарах до положението евентуално да ме обвинят в убийството на Бетси. Защо не си останах вкъщи и не се занимавах с продажбите на недвижими имоти?“
Бързо прибра дрехите и вещите си в сака и големия куфар. „А сега какво — запита се тя. — Не ми се звъни на обслужване по стаите. Долу ме чака кола благодарение на господин Пауъл. Да се възползвам ли?“
Да, реши тя. Защо не? Ще накара шофьора да минат край старата им къща, а после да я отведе в ресторанта, където редовно вечеряше с родителите си.
Ще бъде като едно време, помисли си тя.
78.
„Още една вечер в къщата, която ненавиждам?! Защо си причинявам това?“