Клеър си задаваше този въпрос, откакто самолетът се приземи. „Глупаво ли беше през онази първа сутрин да се издокарам така, че да приличам на майка си?“ За да сащиса „татко Роб“ ли го направи? Вероятно. Той прояви нахалството да отвори вратата на спалнята й веднага след интервюто й сутринта, за да й зададе точно този въпрос. „Защо не предявих обвинения спрямо него през всичките тези години? Защо не го направя сега?“
Знаеше отговорите на тези въпроси. „Защото случилото се ми даваше пълно основание да убия майка си и защото с антуража си от адвокати «татко Роб» щеше да ме изкара побъркана лъжкиня, а майка ми с удоволствие щеше да го подкрепи. Именно затова станах социален работник — помисли си тя. — Исках да помогна на други момичета в моето положение. Но малцина от тях ми доверяваха, че техните майки са приемали факта пастроците им да се промъкват тайно в стаите им нощем. Съзнавам, че докато не се подложа на терапия, никога няма да продължа напред с живота си. Той ме държи заложница от години.“
Имаше само един начин да си отмъсти: довечера и утре отново ще се гримира и ще си направи съответната прическа, за да подчертае забележителната си прилика със скъпата Бетси. Сякаш това ще промени съществено случилото се, помисли си огорчена Клеър. Вдигна телефона, за да си поръча от обслужване по стаите.
„Питам се дали Нина отново ще припадне, когато ме види…
А и защо именно тя припадна?“
79.
Нина опакова багажа си. После й сервираха вечерята в стаята. Докато без особено желание взимаше хапка от поръчаното кордон бльо, телефонът й звънна. За нейно смайване се обаждаше Грант.
— Нямам търпение да разбера как мина интервюто — обясни той. — Алекс Бъкли е всеизвестен с умението си да разтърсва свидетелите.
— При мен изпълнението му беше достойно за „Оскар“ — увери го Нина. — Чакай само да го видиш.
— Звучиш доста унила.
— Защото съм — призна тя.
— Гледай да се отърсиш, макар че те разбирам. Бях свидетел по дело за измама преди двайсет години. Никак не беше приятно.
„Приятно“? Каква дума, мислеше си Нина, докато Грант каканижеше, че няма търпение да я види, и й пожелаваше лек полет.
Отпи голяма глътка водка от чашата до чинията с вечерята. „Дали пък, ако обещая на майка да й дам всичките пари, които останат след разплащането с Джош, тя най-после ще остане доволна? Особено когато разбере, че високопоставен продуцент като Грант излиза с мен!“
80.
В болницата „Маунт Синай“ Лио гледаше часовника с растящо нетърпение. Беше осем без двайсет, а Лори още не бе пристигнала. Ала точно си помисли, че тя ще говори с Тими от колата, и Лори застана на прага. Във високия представителен мъж зад нея Лио веднага разпозна известния Алекс Бъкли.
Лори се втурна напред и го прегърна.
— Татко, съжалявам. Движението по Ийст Ривър Драйв наистина е невъзможно! Затворили са половината от Сто двайсет и пета улица и се е образувало ужасно задръстване. Човек би си помислил, че има терористично нападение.
— По-кротко — успя да прекъсне тирадата й Лио. — Иначе ти ще си следващият пациент тук. — Погледна към Алекс. — Нали така, господине?
— Определено съм съгласен, че дъщеря ви е под голям стрес — отговори Алекс, придърпвайки стол до леглото на Лио Фарли. — Но трябва да ви кажа, че страхотно напредва с предаването.
— Чудесно. А сега, преди да ме питаш, Лори — да, добре съм и — да, ще ме изпишат утре сутрин — обяви Лио Фарли. — Ти по кое време ще приключиш с предприетия лов на вещици?
— Татко, от уважение към работата си не бих го нарекла така — възрази Лори.
— Дълбоко уважавам работата ти — увери я Лио, — но ако в продължение на двайсет години ми се е разминало обвинение в убийство, а сега изведнъж съм под прожекторите, където всяка дума пред националната аудитория ще бъде чута от всички кандидат-съдници в страната, бих направил всичко възможно, за да залича следите си.
Алекс забеляза нервното безпокойство, с което и Лио и Лори постоянно гледат часовниците си. Беше осем без пет.
— Тими закъснява с обаждането. Най-добре отново да звънна в администрацията на лагера, за да се уверя, че всичко е наред — отбеляза Лио.
— Татко, нима звъниш в лагера? — смая се Лори.
— Естествено. Така ги държа нащрек — сигурен начин да не допуснат пропуски в охраната. Ти как смяташ, Алекс?