— На ваше място, като родител или дядо, щях да постъпя по същия начин — съгласи се Алекс.
Иззвъняването на телефона на Лори предизвика всеобща въздишка на облекчение. Преди второто звънене тя и Лио поздравиха в един глас:
— Здравей, Тими.
— Здрасти, мамо — отвърна весело момчето. — Притеснявах се, че няма да се прибереш навреме, та и дядо да е с теб, когато се чуем.
— И двамата сме тук сега — успокои го Лори.
Алекс слушаше как Тими описва заниманията си през деня: бил в плувен отбор А, харесвал другите три момчета в палатката, лагерът бил готин… Едва към края на монолога тонът му стана малко по-минорен.
— Липсвате ми, хора. Наистина ли — ама наистина ли — ще дойдете в деня за посещения?
— Наистина, наистина ще дойдем — увери го Лори.
— Разбира се! — побърза да се обади и Лио. — Някога да не съм си спазвал обещанията, момчето ми?
— Не, дядо.
— Да не мислиш, че ще започна сега? — попита Лио с престорена строгост.
Минорният тон изчезна.
— Не — отвърна Тими щастливо.
След като се сбогуваха, Лори погледна Алекс.
— Това е моето момченце — обяви гордо тя.
— Явно е страхотно — отвърна искрено той.
— Сега настоявам двамата да хапнете нещо, а после да се върнете в имението на Робърт Пауъл — нареди Лио. — И без това сте на път да закъснеете. Лори, надявам се да си вземеш няколко почивни дни, след като приключиш със снимките.
— Няма начин, татко. Колкото и да е странно, следва най-трудната част — монтажът и окончателното оформяне на предаването. Но съм съгласна с теб — от емоционална гледна точка този път задачата беше трудна. Признавам, че никога не искам да бъда заподозряна в убийство.
Алекс усети накъде се насочват мислите на Лори и баща й.
— Ще ти бъда защитник и ще ти направя десет процента отстъпка — бързо обеща той. И двамата се засмяха. Когато се сбогуваше с Лио, Алекс подхвърли: — Понякога защитавам хора за случаи, в които вашата помощ ще ми е от полза. Искате ли да вечеряме заедно някога?
— Разбира се — отвърна Лио.
— Аз ще присъствам ли? — засмя се Лори.
— Обезателно — отговори Алекс със сериозен тон.
Отново си казаха „довиждане“ с Лио и напуснаха болницата.
— Обичам Манхатън — обяви Лори. — Тук е моят дом.
— И моят — добави Алекс. — Слушай, не се налага да се връщаме в онзи мавзолей преди единайсет, а сега е едва осем и половина. Хайде да хапнем някъде на спокойствие.
— Говорихме за хамбургери — напомни Лори.
— Забравѝ! „Мареа“ на Сентръл Парк Саут е един от най-добрите ресторанти в Ню Йорк. Винаги е препълнено, но по това време част от тълпата се е оттеглила, за да отиде на театър. Да хапнем там?
— Идеално — прие Лори.
Напълно спокойна, защото Лио изглеждаше добре, а Тими звучеше щастлив, тя знаеше, че ще й бъде наистина приятно да вечеря с Алекс.
Точно по това време Бруно прекосяваше моста „Тапън Зий“ на път за лагера на Тими.
81.
На трийсетина километра, също в скъп ресторант в окръг Уестчестър, Робърт Пауъл и Мюриъл Крейг пиеха шампанско.
— За повторната ни среща — прошепна той.
— Роб, скъпи, страшно ми липсваше. Боже, колко ми липсваше. — Мюриъл се пресегна през масата и хвана ръката му. — Защо никога не ми се обади през всичките тези години?
— Страхувах се да звънна. Когато скъсахме, се отнесох несправедливо към теб. По мое настояване ти се отказа да участваш в сериала, а той пожъна такъв голям успех. Бях ти огромен длъжник и не знаех откъде да започна.
— Аз ти звънях и ти писах.
— Това само ме караше да се чувствам още по-гузен — призна Робърт Пауъл. — А и още не съм споменал колко възхитително изглеждаш тази вечер.
Мюриъл знаеше, че той не я ласкае. Настоя Мег и Кортни да се погрижат за грима и прическата й. Намери много красив костюм в бутик в Бедфорд. Покупката на елегантния скъп тоалет и куп подходящи аксесоари от Родео Драйв в Холивуд никак не я смущаваше. Нали кредитната карта на Нина беше у нея?
— Хайде да поръчаме — предложи Робърт.
По време на вечерята умело преплиташе комплименти с въпроси, които го интересуваха.
— Поласках се, когато чух за обвиненията срещу Нина, задето покани на нашата маса Клеър и Бетси, Мюриъл.