— Исках да я убия — призна Мюриъл. — Толкова бях влюбена в теб.
— През годините често мислех за теб и се питах защо така глупашки се увлякох. Много съжалявах, но беше късно. — Робърт направи пауза. — После — слава богу — Бетси изчезна от живота ми. Просто не знам на кого да благодаря за това…
Мюриъл се озърна да види дали насядалите по съседните маси са потънали в собствените си разговори. Удовлетворена се наведе доста напред, при което изцапа с масло ревера на новото сако.
— Роби, да не би да си доволен, че Бетси я удушиха? — затворнически попита тя.
— Обещай ми да не казваш на никого — прошепна той.
— Няма, естествено. Това ще е нашата тайна. Но нали знаеш колко близки сме с дъщеря ми Нина?
— Да.
— Тя много се разстрои от текста на Бетси върху поканата — изразяваше желание да видя колко сте щастливи двамата и колко била благодарна, че Нина ви е запознала…
— Научих за това едва по-късно и останах шокиран.
— Аз бях огорчена, но Нина направо побесня. Знаеше колко много те обичам. Роб, според мен Нина е убила Бетси. Направила го е за мен. Искала е да получа още един шанс да те спечеля.
— Сигурна ли си, или гадаеш, Мюриъл?
Очите на Робърт Пауъл изведнъж станаха проницателни, а тонът — остър.
Мюриъл Крейг долови настъпилата у него промяна.
— Сигурна съм, разбира се, Роби. Тя ми звънна. Бях в Холивуд, нали си спомняш? Плачеше по телефона. Каза: „Мамо, страх ме е. Ще ми задават толкова много въпроси. Но го направих за теб“.
82.
Преди всички да се върнат, Джейн провери спалните за последен път. Барът в кабинета вече беше зареден, а на подходящи места остави плата с мезета и хапки, точно както и вечерта, когато убиха Бетси. Още малко и ще се отървем от всички тях, помисли си тя.
След няколкото дни суетене напред-назад беше забравила какво е къщата отново да е тиха и спокойна. Господин Роб беше завел непоносимата Мюриъл Крейг на вечеря. Безспорно изглеждаше красива, но й личеше, че вече е обърнала една-две чашки.
А в банята й се долавяше слаб мирис на цигари.
Господин Роб презираше всички, които пият прекалено много или пушат.
Господин Роб си играеше с Мюриъл. Джейн различаваше сигналите. По същия начин Бетси си бе играла с бащата на Реджина, докато не го убеди да вложи всичките си пари в начинанието на господин Роб.
Двамата изключително умело мамеха хората, помисли си тя с възхищение. Освен това Бетси беше двулична измамница. Доста сръчно укриваше забежките си от господин Роб.
Възнаграждаваше ме с малки подаръци, за да си държа устата затворена, спомни си Джейн.
Но сега се притесняваше. Беше пропуснала факта, че Джош върти своя игричка: изнудваше хората със записи, направени в колата.
Ако господин Роб разбере, че е прикривала Бетси, веднага ще я уволни. В никакъв случай не бива да узнае. Но кой ще му каже? Не и Джош, защото и той би си загубил работата.
Бижутата, които Джордж Къртис подари на Бетси, още са у мен, мислеше си Джейн, докато отмяташе завивките и спускаше щорите в спалните; не го бе правила от двайсет години, като се изключи спалнята на господин Роб. Понякога оставяше бонбонче на възглавницата му, както правеха в хотелите.
Господин Къртис дойде днес следобед. Боже, колко се притесняваше, че ще говори с Алекс Бъкли за галавечерта.
След тържеството Джейн отнесе в кабинета мезета и хапки за момичетата. През първия половин час влизаше и излизаше и чуваше какво си говорят за Бетси.
„След време започнаха да ме забелязват и аз им пожелах лека нощ. Ако се наложи, имам с какво да натопя всяка от тях“, прецени тя.
За секунда положи глава върху възглавницата на господин Роб. После се дръпна и с пъргави движения я оправи.
Утре вечер по това време с господин Роб отново ще са сами в къщата.
83.
— Време е да се връщаме — отбеляза Алекс неохотно. През последния час и половина, докато бъбреше с Лори и се наслаждаваше на превъзходната храна, той бе споделил и събития от миналото си: майка му, а после и баща му починали, докато бил в колежа; на двайсет и една станал попечител на седемнайсетгодишния си брат…
— Той беше „моето момченце“ — спомни си той. В следващия миг се ужаси от думите си и побърза да добави: — Лори, извинявай. Въобще не го сравнявам с твоята ситуация.
— Защото няма нищо общо — изкоментира Лори делово. — Но ми е неприятно, когато хората премислят и претеглят всяка дума, която изричат пред мен. Непрекъснато ми се случва. Но брат ти е пораснал и е станал добър адвокат. Един ден Синеокия ще бъде заловен и това ужасно бреме ще изчезне. Единствената ми утеха е, че той се закле първо да се погрижи за мен. — Вдигна чашата с шампанско. — Да пием за това.