Душах я мислено, откакто навърших тринайсет. Ако аз съм го извършила през онази нощ и някой, който ме е видял, ме изобличи сега — нека да го направи, нека.“
89.
Нина не легна. Седна по турски и започна да прехвърля наум събитията от деня. Възможно ли е майка й да е изпълнила заканата си?
„Добра актриса е — помисли си Нина. — Всеки би й повярвал. Нямах представа, че Робърт Пауъл е толкова заслепен от Бетси, че не вижда истинската й същност. Или е виждал какво представлява и го е намирал за вълнуващо.
Ако Роб се е преструвал пред майка ми през последните два дни, значи тя е била достатъчно глупава, за да му повярва. Ако е споделила, че съм признала за убийството на Бетси, с мен е свършено. А когато Роб й покаже вратата, тя просто ще отиде при полицейския комисар и ще поиска възнаграждението. Има ли въобще нещо, което мога да направя?“
90.
Когато и последната светлина в къщата угасна, Бруно излезе от колата. Беше дал на Тими приспивателно и сега го носеше на рамото си. Бавно и внимателно мина през оградата, за да не го разбуди. Отнесе го до павилиона и отвори вратата на сервизното помещение. Положи го върху купчината одеяла, приготвена за него, и върза ръцете и краката му, макар и не твърде стегнато.
Тими се размърда и оказа лека съпротива, когато Бруно завърза кърпа през устата му, но после отново заспа дълбоко.
Бруно знаеше, че утре служебният микробус ще мине да го вземе. Няма да има правдоподобно обяснение, ако не се яви на уговореното място. „Хлапето ще е добре, докато се върна — помисли си той. — Дори да се събуди, няма да се освободи — ръцете му са вързани на гърба.“
Сега, когато краят наближаваше, преценяваше, че не само е адски спокоен, но и ще остане адски спокоен. Погледна заспалия Тими. Пълната луна осигуряваше достатъчно светлина, за да разгледа внимателно лицето му.
— Един ден съвсем щеше да заприличаш на баща си — промълви той. — А майка ти е в къщата ей там и не подозира, че ти си тук. Чакай само да разбере, че си изчезнал.
Редно беше да си тръгва, но не се въздържа да бръкне в джоба за малката кутия. Отвори я, извади яркосини лещи и ги постави на очите си. Не ги беше слагал досега, защото се открояваха и ако някой го забележеше, щеше да го опише. Сети се как чу преди пет години Тими да изхленчва: „Сини очи застреля татко!“.
Така е, помисли си той. Направих го.
Свали лещите, щяха да му трябват за следващия ден.
91.
Лио Фарли не заспиваше. Ченгето у него долавяше тревожни сигнали. Опита се да ги прогони.
„Лори е добре — повтаряше си той. — Радвам се, защото Алекс Бъкли е в къщата. Очевидно харесва Лори, но по-важното е, че е наясно за потенциално експлозивната ситуация в онази къща, докато именно тези хора са там.
Тими звучеше чудесно. Ще го видя в неделя.
Тогава защо, по дяволите, съм толкова убеден, че нещо не е наред? Възможно е да е от всичките тези монитори по мен. В състояние са да подлудят всекиго.“
Сестрата беше оставила приспивателно на нощното шкафче.
— Не е силно — бе пояснила тя, — но ще намали напрежението и ще заспите.
Лио го взе, но бързо го върна обратно. „Нямам никакво желание да се събудя замаян — помисли си той ядосан. — А и знам — няма да ми помогне да заспя.“
92.
В три сутринта Джейн стана тихо от леглото, отвори вратата и отиде до стаята, където спеше Мюриъл Крейг.
Шумното й хъркане доказваше, че е под влиянието на изпития алкохол. Джейн пристъпи на пръсти до леглото, наведе се и вдигна възглавницата в ръката си. После с бързо, отсечено движение я постави върху лицето на Мюриъл и я притисна.
Хъркането мигом спря и се превърна в задавен звук. Силни ръце държаха плътно възглавницата към лицето й. Мюриъл започна да се бори за въздух.
Размаха ръце и се опита да отмести възглавницата.
— Не си прави труда — прошепна някой.
Всякакви остатъци от мъгла в главата й изчезнаха.
„Не искам да умра — мислеше Мюриъл. — Не искам.“
Дългите й нокти се впиха дълбоко в коварните ръце и за момент хватката се разхлаби. Мюриъл избута възглавницата и изпищя. В следващия момент възглавницата прилепна още по-плътно към лицето й.
— Нали не си въобразяваш, че ще ти го отстъпя? — просъска Джейн злобно. Продължи да натиска възглавницата силно към лицето на Мюриъл. — Може и да знаят, че съм убила Бетси, но ти нямаш никакъв шанс с него. Той е мой. Мой е!