Всички на втория етаж чуха писъка, но не можеха да повярват.
Алекс влетя пръв, пребори се с Джейн и я събори на пода. Запали лампата и видя, че лицето на Мюриъл е посиняло. Тя не дишаше. Издърпа я от леглото, сложи я на пода и започна да й прави изкуствено дишане.
Докато Робърт Пауъл тичаше по коридора, от другия край се появиха четирите абсолвентки, следвани от Род. С разширени от ужас очи Джейн ги погледна и понечи да побегне, все така стискайки възглавницата.
— Ти?! — извика Пауъл. — През цялото време си била ти!
Препъвайки се и дишайки тежко, Джейн се отправи надолу към кухнята. Плъзна вратата към верандата и потъна в тъмнината. Стигна до басейна, когато Робърт Пауъл я сграбчи.
— Ти си била — просъска той. — През цялото време си била ти! В продължение на двайсет години съм те виждал всеки ден и нито за секунда не заподозрях, че ти си убила любимата ми Бетси.
— Обичам те, Роб — простена тя. — Обичам те, обичам те, обичам те.
— Не можеш да плуваш, нали? Страх те е от водата, нали? — С рязко движение я бутна в басейна и заглуши отчаяните й вопли за помощ с крясъците си: — Джейн, Джейн, не се страхувай! Ще ти помогнем, Джейн. Ще ти помогнем. Къде си?
Когато се увери, че е потънала, той хукна, мина край павилиона и продължи по алеята. Най-накрая, изтощен, се строполи на земята. Там го намери появилата се изневиделица патрулна кола. Полицай слезе светкавично и коленичи до него.
— Всичко е наред, господин Пауъл. Всичко е наред. Видяхте ли накъде избяга?
— Не. — Робърт Пауъл дишаше затруднено. Лицето му бе смъртно бледо. Точно тогава външните лампи осветиха целия терен наоколо. — Може би в павилиона — задавено промълви той. — Нищо чудно да се крие вътре.
Пищяха сирени. На алеята се появиха още полицейски коли. Ед Пен беше в една от тях.
— Проверете в павилиона — извика полицаят до Пауъл.
Един от офицерите хукна натам и точно когато отваряше вратата, друг извика:
— Ето я!
Стоеше до ръба на басейна и гледаше надолу. Джейн лежеше по гръб на дъното. Очите й бяха затворени, а юмруците — стиснати, все едно още държаха възглавницата. Полицаят се гмурна и я изтегли на повърхността. Колеги му помогнаха да я извади и я положиха на земята. Започнаха да й правят масаж на сърцето и изкуствено дишане. След няколко минути спряха безплодните си опити да я съживят.
В къщата Алекс успя да накара сърцето на Мюриъл отново да забие. Абсолвентките и Род стояха безмълвни в стаята. Когато Мюриъл дойде постепенно в съзнание, тя простена:
— Роб, Роб…
Истеричният смях на Нина разтърси цялата къща.
93.
Бруно застана на тротоара цели петнайсет минути преди Дейв Капо да пристигне с микробуса точно в осем, съгласно уговорката. Дейв не можеше да скрие вълнението си, докато пътуваха към имението на Пауъл.
— Чу ли какво е станало? — подхвана той.
— Какво? — попита Бруно незаинтересувано и добави наум: „И хич не ми пука“.
— Снощи някой се опитал да извърши убийство в имението на Пауъл.
— Какво?!
— Оказала се икономката. Тя убила жената на Пауъл преди двайсет години — говореше Дейв, едва поемайки си дъх. — Искала да очисти още някого снощи, но я хванали. При бягството паднала в басейна, а не знаела да плува.
Дали са намерили Тими, питаше се Бруно ужасен.
— Какво ще кажеш? — не млъкваше Дейв. — Двайсет години са подозирали онези абсолвентки, а излиза, че никоя от тях не го е извършила.
— Какво става сега там? — попита на свой ред Бруно. „Ако са намерили Тими, ще накарам Дейв веднага да ме върне вкъщи. Ще кажа, че не ми е добре. Ще изчезна от града моментално. Тими не знае кой го е взел от лагера, но скоро ще разберат и ще започнат да ме издирват…“
— Обичайните процедури — отвърна Дейв. — От съдебна медицина са отнесли тялото. Дочух, че икономката е притискала възглавница към лицето на майката на една от абсолвентките. Казва се Мюриъл Крейг. Актриса е.
Бруно съзнаваше необходимостта да каже нещо.
— О, чувал съм я — промърмори той.
„Не са влизали в павилиона засега — мина му през ума. — Вече нямат и основание да продължат с претърсването. Значи планът ми ще успее.“