Обикновено Дейв го оставяше в началото на алеята.
— Не знам дали ще те пуснат — коментираше той, — но ще опитаме. Така ще ни разкажеш всичко, което се е случило.
Спря ги полицай.
— Трябва да проверя — обясни той. Звънна в къщата и му отговориха нещо. — Господин Пауъл каза да те пусна. Ще работиш на терена извън полицейския кордон.
Бруно се постара да си придаде нехаен вид. Слезе от микробуса и тръгна бавно към павилиона. Мина край басейна. Тялото беше отнесено. Влезе, затвори вратата и светкавично се насочи към сервизното помещение. Завари Тими буден. Издаваше приглушени звуци и се въртеше върху купчината одеяла. По бузите му се стичаха сълзи. Бруно коленичи до него.
— Не плачи, Тими. Мама скоро ще дойде. Ще ти дам овесени ядки и ще те пусна да отидеш в тоалетната. После мама ще те заведе да видиш дядо си. Става ли?
Тими кимна.
— Но трябва да ми обещаеш, че няма да викаш, когато ти дам да ядеш. Обещаваш ли?
Тими отново кимна.
В дъното на сервизното помещение имаше малка тоалетна. Бруно отнесе Тими там и остана при него.
— Облекчи се — подкани го той.
Наум добави: „Ще ти е за последен път“.
Върна Тими върху одеялата и отиде в кухничката. Извади овесени ядки, мляко и портокалов сок.
— Ще сваля превръзката от устата ти — обясни той. — Ще те оставя да хапнеш, но трябва да действаш бързо.
С разширени от ужас очи Тими се подчини.
Когато приключи, Бруно отново върза кърпата през устата му и провери дали не е много стегната. Бутна Тими да легне върху одеялата.
— Дори да се опиташ да издадеш звук, никой няма да те чуе — предупреди го той. — Но ако си много, много тих, обещавам мама скоро да дойде да те вземе.
Бруно взе гребло, затвори вратата и я заключи. Излезе навън и се захвана да оправя тревата около павилиона.
94.
Преди полицията да откликне на позвъняването на 911, Джош се втурна в апартамента на Джейн, където се разтършува и намери скритите бижута, подарък на Бетси от Джордж Къртис. Сега се намираха в джоба му, без никой да подозира. Изненада се, че Джейн е убила Бетси, макар винаги да бе подозирал, че е луда по господин Роб.
В девет часа всички гости слязоха на закуска. Почти не разговаряха помежду си. Едва сега момичетата започваха да осъзнават, че всякакво подозрение една от тях да е отнела живота на Бетси, е изчезнало завинаги.
Мюриъл отказа да отиде в болница и остана в леглото, докато съдебният лекар не си тръгна с тялото на Джейн. Гърлото й беше подуто, а гласът — дрезгав. Вече си даваше сметка, че Робърт е наясно с лъжата й относно признанието на Нина. От друга страна, мислеше си тя, дано приеме постъпката ми като доказателство колко много го обичам. Осенена от тази мисъл, най-после тя стана, взе душ, внимателно се гримира и се среса. Облече тънък пуловер, памучни панталони и обу сандали. Надяваше се синините по шията й да покажат на Роб какво е изтърпяла заради него.
Комисар Ед Пен и другите детективи прекараха часовете след инцидента в разпити на всички в къщата. Показанията им съвпадаха. Очевидно при опита да убие Мюриъл Джейн бе действала самостоятелно. А по всичко личеше, че побягвайки от къщата, случайно е паднала в басейна.
При тези обстоятелства той, макар и неохотно, се съгласи да откликне положително на молбите на Лори и Алекс да им позволи да довършат предаването.
— Разследването обаче не е приключило — уточни той строго. — Всички трябва да дойдат да дадат официални показания. Но ако никой не навлиза в оградената с полицейски кордон територия, разрешавам да продължите.
В кабинета Лори и Алекс чакаха да проведат последното си интервю с Робърт Пауъл.
Поканиха другите да гледат. Вече бяха опаковали багажа и нямаха търпение да си тръгнат, но понеже още им беше трудно да повярват, че кошмарът най-после е приключил, влязоха в кабинета, седнаха зад камерите и зачакаха появата на Робърт Пауъл.
95.
Марк Гарет, ръководител на лагера „Маунтънсайд“, гледаше с невярващи очи Тоби Барбър.
— Искаш да ми кажеш, че си позволил на Тими Моран да напусне лагера снощи с непознат човек?! — попита той.
— Дядо му умира. Дойде да го вземе полицай — защити се Тоби.
— Защо не ми звънна?
— Звънях ви, сър. Не ми отговорихте.
Със свито сърце Гарет призна, че Тоби е прав. Беше си свалил сакото и на шумното събиране нямаше начин да чуе дали мобилният му звъни.