— Това не е игра — беше предупредила Линда. Нори се впечатли повече от бледото ѝ напрегнато лице, отколкото от думите ѝ. — Ако ни спипат, няма просто да загубим точки или да пропуснем реда си. Разбирате ли, деца?
— Аз мога ли да отида с Джо? — попита госпожа Макклачи. Тя беше почти толкова бледа, колкото госпожа Евърет.
Линда поклати глава.
— Идеята не е добра. — Тези думи бяха впечатлили Нори най-много. Не, това не е игра, това е въпрос на живот и смърт.
А, ето я църквата. И сгушената до нея къща на Пайпър. Нори вижда ярката бяла светлина на газовите лампи отзад, там, където вероятно се намира кухнята. Скоро ще влезе вътре и ще се скрие от втренчения поглед на ужасната розова луна. Скоро ще бъде на сигурно място.
Тогава една сянка изниква от мрака и я хваща за ръката.
17.
Нори толкова се стресна, че дори не успя да извика, което беше добре. Когато розовата луна освети лицето на внезапно появилия се човек, тя видя, че това е Ромео Бърпи.
— Направо ми изкара ума — прошепна момичето.
— Извинявай. Просто хвърлям по едно око навън. — Той пусна ръката ѝ и се огледа.
— Къде са приятелите ти?
Нори се усмихна.
— Не знам. Нали трябва да дойдем един след друг, минавайки по различни пътища. Така каза госпожа Евърет. — Тя погледна към улицата, която се спускаше надолу по хълма. — Майката на Джоуи май идва. Да влизаме вътре.
Те се отправиха към мястото, където светеха газови лампи. Вътрешната врата на къщата беше отворена. Роми почука леко по касата и каза:
— Роми Бърпи и една приятелка. И да има парола, ние не я знаем.
Пайпър Либи отвори вратата и ги пусна да влязат, като гледаше любопитно Нори.
— Коя си ти?
— Гръм да ме удари, ако това не е внучката ми — каза Ърни, влизайки в стаята. В ръката си държеше чаша лимонада. Беше се ухилил до уши.
— Ела тук, момичето ми. Беше ми домъчняло за теб.
Нори се хвърли в прегръдките му и го целуна, както беше заръчала майка ѝ. Не беше предполагала, че ще изпълни заръката толкова скоро, но се радваше, че е станало точно така. С него тя можеше да сподели истината, която никога не би споделила с приятелите си.
— Дядо, много ме е страх.
— Всички ние също се страхуваме, миличка. — Той я притисна още по-силно към себе си, после се загледа в лицето ѝ. — Не знам каква работа имаш тук, но тъй и тъй си дошла, така че какво ще кажеш да те почерпя една лимонада?
Нори забеляза кафеварката и отговори:
— Бих предпочела кафе.
— И аз също — каза Пайпър. — Заредих я с най-силното кафе, след това сложих вода и чак тогава се усетих, че няма електричество. — Тя поклати глава, сякаш за да пропъди някаква мисъл. — Това нещо ми напомня за себе си по различни начини.
Някой почука на задната врата и след малко се появи Лиза Джеймисън. Бузите ѝ бяха силно зачервени.
— Скрих велосипеда си в гаража ти, преподобна Либи. Надявам се, че нямаш нищо против.
— Не. Сега ние правим заговор, така поне биха казали Рандолф и Рени, затова по-добре ме наричай „Пайпър“.
18.
Никой от „членовете на революционния комитет“ не закъсня, така че малко след девет часа Пайпър даде началото на срещата. Първоначално ѝ направи впечатление, че присъстват осем жени и само четирима мъже. Отгоре на всичко от четиримата мъже един беше пенсионер, а двама бяха на такава възраст, че все още нямаха право да гледат филми, в които показват насилие и сексуални сцени. Спомни си, че в партизанските групи, действащи в различни части на света, има много жени и деца. Това ѝ се струваше неправилно, но тя разбираше, че понякога правилното и необходимото влизат в конфликт.
— Предлагам да сведем глави за минута — каза Пайпър. — Няма да се моля, защото вече не съм сигурна към кого да се обръщам в молитвите си. Но би било добре да кажете нещо на вашия си Бог, защото тази вечер ще имаме нужда от силна подкрепа.
Те се съобразиха с предложението ѝ. Някои от присъстващите все още комуникираха с Всевишния, когато Пайпър вдигна глава и се огледа. Видя две наскоро уволнени полицайки, пенсиониран управител на супермаркет, останала без вестник журналистка, библиотекарка, собственичка на ресторант, „куполна вдовица“, която не можеше да спре да върти годежния си пръстен, местна „акула“ — собственик на универсален магазин, и три неестествено сериозни за възрастта си деца, сгушени едно до друго на кушетката.
— Амин — каза Пайпър. — Ще дам думата на Джаки Уетингтън, която много добре знае какво прави.