Выбрать главу

— Точно така, мамо — окуражи я Джо.

— Ако кажеш на баща ти, че съм ти позволила да се забъркаш в това, не Джеймс Рени, а аз лично ще те екзекутирам.

19.

— Линда не може да отиде в полицията — каза Роми на Джаки.

— Кой ще дойде с мен тогава?

— Аз, скъпа. Линда трябва да отиде на градската среща. Така между шестстотин и осемстотин човека ще могат да потвърдят, че е била там.

— Защо да не мога да отида? — попита Линда. — Моят съпруг е там.

— Ти сама си отговори — каза Джулия.

— Как смяташ да го направим? — обърна се Роми към Джаки.

— Ами предлагам да си сложим маски…

— Пфу — изсумтя Роуз и направи физиономия. Всички се засмяха.

— Имаме късмет — каза Роми. — В магазина ми има голям избор от маски за Хелоуин.

— Аз ще бъда Малката русалка — изрече тъжно Джаки. Изчерви се, когато усети, че всички са вперили погледите си в нея. — Както и да е. Ще ни трябват пистолети. Вкъщи имам една берета. Ти притежаваш ли оръжие, Роми?

— Скътах няколко пушки в сейфа в магазина. Има и една с оптически мерник. Не че съм знаел, че ще ни потрябват, просто усетих, че нещо става.

Джо се намеси в разговора:

— Ще ви трябва и кола, с която да се измъкнете. Микробусът ти няма да свърши работа, Роми, всички го знаят.

— Имам идея — каза Ърни. — Хайде да вземем една от колите, които Джим Рени продава. Миналата пролет той взе от някаква телефонна компания пет-шест високоскоростни микробуса. Паркирани са отзад. Ще си получи заслуженото по този начин.

— А как ще вземеш ключа? — попита Роми. — Ще влезеш с взлом в офиса на Рени в изложбената зала?

— Ако не са с електронно запалване, няма да ми трябва ключ — каза Ърни, после изгледа намръщено Джо и добави:

— Бих предпочел да не казваш това на внучката ми, млади момко.

Джо прокара пръсти по устните си, сякаш дърпаше цип, и в стаята отново избухна смях.

— Градската среща трябва да започне утре в седем вечерта — каза Джаки. — Ако отидем в участъка към осем…

— Има по-добър вариант — прекъсна я Линда. — Щом ще ходя на проклетата среща, защо да не свърша и някаква полезна работа. Ще облека рокля с големи джобове, за да мога да скрия полицейското си радио — онова допълнителното, което е в личната ми кола. Вие двамата ще стоите в микробуса и ще чакате.

Напрежението в стаята се засилваше. Нещата вече придобиваха реални измерения.

— На рампата зад магазина ми — каза Роми. — Там е скришно.

— Когато Рени започне речта си — каза Линда, — ще ви дам сигнал да тръгвате. Три изпуквания.

— Колко полицаи ще има в участъка? — попита Лиза.

— Ще се опитам да разбера от Стейси Могин — отговори Джаки.

— Няма да има много. Какъв е смисълът да висят там? Големия Джим смята, че „приятелите на Барбара“ са измислица, създадена от самия него.

— Освен това ще иска крехкият му задник да е добре защитен — вметна Джулия.

Някои от присъстващите се засмяха, но майката на Джо, която изглеждаше доста притеснена, не бе сред тях.

— Независимо от всичко в участъка ще има полицаи. Какво ще направите, ако те окажат съпротива.

— Няма страшно — каза Джаки. — Ще ги заключим в килиите, преди да са се усетили какво става.

— И все пак?

— Ще гледаме да не убием някого. — Гласът на Линда бе спокоен, но очите ѝ гледаха трескаво. Това бяха очи на животно, което събира кураж, преди да направи последен опит за спасение. — Мисля, че ще има убийства, ако Купола не изчезне скоро. Екзекуцията на Барби и съпруга ми ще бъде само началото.

— Да предположим, че ги освободите — каза Джулия. — Къде ще ги закарате? Тук?

— В никакъв случай — възрази Пайпър и докосна все още подутите си устни. — Вече съм в черния списък на Рени. А и онзи тип, който сега му е личен бодигард. Тибодо. Кучето ми го ухапа.

— Не е хубаво да са близо до центъра на града — намеси се Роуз. — Може да започнат да претърсват къщите. Полицаите вече са доста на брой.

— Сигурно ще се включат и хората, които носят сини кърпи — добави Роми.

— Какво ще кажете да ги скрием в някое от бунгалата край Честър Понд? — попита Джулия.

— Бихме могли — каза Ърни, — но се опасявам, че те ще проверят и там.

— Не се сещам за по-добро място — каза Лиза.

— Господин Бърпи? — подхвана Джо. — Имате ли още от онези оловни ролки?

— Да, тонове. Казвай ми „Роми“.

— Ако господин Калвърт успее утре да открадне микробус, ще можеш ли да го скриеш зад магазина и да натовариш на него нарязани оловни листове? Достатъчно големи, за да могат да се покрият с тях прозорците?