— Нищо не ми пречи.
Джо погледна Джаки.
— А ти ще можеш ли да се свържеш с полковник Кокс, ако се наложи?
— Да — Джаки и Джулия отговориха едновременно, после се спогледаха изненадано.
На Роми започна да му просветва.
— Старата ферма на Маккой, така ли? На Блек Ридж, при кутията.
— Да. Не знам дали идеята е много добра, но ако се наложи да бягаме… ако всички ние сме там… ще можем да защитим кутията. Предполагам, че ви звучи налудничаво, тъй като тя е причината за всичките ни проблеми, но не можем да позволим на Рени да я докопа.
— Дано ябълковата градина не се превърне в едно ново Аламо9 — каза Роми. — Разбирам какво имаш предвид.
— Има и още една работа, която бихме могли да свършим — продължи Джо. — Малко е рискована, а и може нищо да не се получи, но…
— Казвай, казвай — настоя Джулия. Тя гледаше слисано Джо Макклачи.
— Ами… Гайгеровият брояч все още ли е в микробуса ти, Роми?
— Мисля, че да, да.
— Може би някой ще успее да го върне в противорадиационното укритие. — Джо се обърна към Джаки и Линда: — Някоя от вас може ли да влезе там? Зная, че сте уволнени, но…
— Ал Тимънс ще ни пусне, така поне предполагам — отговори Линда. — Но ще пусне Стейси Могин със сигурност. Тя е с нас. Не дойде тук, защото е дежурна. Защо да поемаме този риск, Джо?
— Защото… — Той говореше бавно, като премерваше думите си, което не беше характерно за него. — Ами… там има радиация, нали? Лоша радиация. Тя представлява пояс. Обзалагам се, че ако човек мине бързо с кола през него, ще остане невредим дори и да не носи защитно облекло, но те не знаят това. Проблемът е, че те изобщо не знаят за радиацията. Няма и да узнаят без Гайгеровия брояч.
Джаки се мръщеше.
— Добра идея, младежо, но не смятам, че трябва да насочваме Рени към мястото, на което ще отидем. Моята представа за скривалище е съвсем друга.
— Не е нужно ние да го насочваме — каза момчето. Продължаваше да говори бавно, анализирайки внимателно слабите места на теорията си. — Поне не съвсем. Някой от вас ще се свърже с Кокс. Ще го накара да се обади на Рени и да му каже, че са регистрирали радиация. Полковникът трябва да му каже нещо от рода на: „Не можем да посочим точното място, защото радиацията ту се появява, ту изчезва, но е доста висока, вероятно дори смъртоносна, така че внимавайте. Случайно да имате Гайгеров брояч?“
Присъстващите на срещата се умълчаха, обмисляйки предложението на Джо. След това Роми каза:
— Закарваме Барбара и Ръсти във фермата на Маккой. Ние също отиваме там, ако се наложи… а вероятно ще се наложи. А ако те се отправят натам…
— Ще отчетат висока радиация с Гайгеровия брояч, което ще ги накара да се върнат бегом в града, покрили с ръце безполезните си пишки — изръмжа Ърни. — Клеър Макклачи, ти си родила гений.
Клеър прегърна силно Джо.
— Само дето не мога да го науча да си оправя стаята.
20.
Хорас се беше проснал на килима в дневната на Андрея Гринъл. Подпрял муцуна върху лявата си лапа, той гледаше с едно око жената, при която го беше оставила стопанката му. Джулия обикновено го взимаше със себе си, където и да ходеше — той беше кротък и никога не създаваше проблеми, дори и наблизо да имаше котки (Хорас странеше от тях, защото намираше миризмата им за отвратителна). Тази вечер Джулия си беше помислила, че всеки път, когато погледне Хорас, Пайпър Либи ще изпитва болка, защото ще си спомня мъртвото си куче. Освен това беше забелязала, че Андрея харесва кучето ѝ, и беше преценила, че то ще я разсее и ще я накара да забрави за болежките си.
Отначало нещата се получаваха. Андрея намери гумена топка в кашона с играчки, който все още пазеше, въпреки че единственото ѝ внуче вече беше пораснало и си играеше с други неща. Хорас послушно гонеше топката и я донасяше, щом жената поискаше. Само че не му беше много интересно, той предпочиташе да хваща топките във въздуха. Но работата си е работа и той продължи да я върши, докато жената не започна да трепери, сякаш ѝ беше студено.
— О! О, по дяволите! Пак се почна.
Тя легна на кушетката. Цялата се тресеше. Притисна една от възглавничките към гърдите си и се вторачи в тавана. Не след дълго зъбите ѝ затракаха (този звук се стори много неприятен на Хорас).
Той ѝ донесе топката, опитвайки се да я разсее, но тя го бутна настрани.
— Не, миличък, не сега. Първо трябва да се справя с това.
Кучето занесе топката до изгасения телевизор и легна на пода. Не след дълго жената престана да трепери чак толкова много, неприятният мирис също понамаля. Тя поотпусна хватката си върху възглавницата и се унесе, после захърка.