— Скъпи, хайде да го направим, преди водата в джакузито да е изстинала. Хайде да се измъкнем от Купола, докато сме все още с пълни стомаси. Какво ще кажеш? Да се топнем и да пийнем за последно.
— Може би самолетната катастрофа е преляла чашата — каза Туич. — Онзи боинг на ирландските линии, който вчера се блъсна в Купола.
Хенриета не отговори. Тя се изкашля и изплю една храчка в кухненската мивка. Това беше начинът, по който изрази несъгласието си. После двамата излязоха отвън.
— И други хора ще постъпят така, нали? — попита тя, когато стигнаха до края на алеята. — Защото самоубийството понякога е заразно. Като грип.
— Вече има такива случаи. — Туич не знаеше дали самоубийството е безболезнено, както се пееше в онази песен, но беше сигурен, че при определени условия е заразно. Особено когато ситуацията е необичайна и когато въздухът мирише гадно, както в тази безветрена, неестествено топла утрин.
— Самоубийците са страхливци — заяви възрастната жена. — Това правило няма изключения, Дъглас.
Туич, чийто баща беше починал след дълго и мъчително боледуване от рак на стомаха, се позамисли, но не ѝ отговори.
Хенриета се приведе над Бъди, като подпря ръце на кокалестите си колене. Бъди проточи врат, за да я подуши.
— Ела при мен, космати приятелю. Имам три яйца. Предполагам ще ги хапнеш, преди да са се развалили.
Тя се отправи към къщата си. Малко преди да стигне до входната врата, спря и се обърна към Туич:
— Страхливци са — натърти многозначително.
5.
Джим Рени напусна „Катрин Ръсел“, наспа се хубаво в собственото си легло и се събуди отпочинал. Основната причина за това (той никога не би го признал) беше отсъствието на Младши.
Сега, в осем часа, неговият черен хамър беше паркиран близо до ресторанта на Роуз (пред един пожарен кран, но на кого му пукаше, в момента нямаше пожарна служба). Закусваше заедно с Питър Рандолф, Мел Сиърлс, Фреди Дентън и Картър Тибодо. Картър беше седнал от дясната страна на Рени — това започваше да му става навик. Тази сутрин той носеше два пистолета: собствения — на кръста, и беретата на Линда Евърет — под мишницата.
Петимата се бяха настанили около голямата маса в задната част на ресторанта, като бяха прогонили седящите там редовни клиенти. Роуз не искаше да припарва до тях, затова накара Ансън да ги обслужи.
Големия Джим си поръча три пържени яйца, две наденички и пържени филийки в мазнина от бекон (както ги приготвяше едно време майка му). Той знаеше, че не трябва да яде богати на холестерол храни, но днес щеше да му е нужна много енергия, затова пренебрегна съветите на лекарите. Всъщност тежки щяха да бъдат следващите няколко дена, след това всичко щеше да е под контрол. Каза си (така си повтаряше от десет години): „После непременно ще се погрижа за холестерола.“
— Къде са братята Бауи? — попита той Картър. — Искам да им се накарам, така че къде са?
— Извикаха ги на Бетъл Стрийт — отговори Картър. — Господин и госпожа Фрийман са се самоубили.
— Онзи нещастник е посегнал на живота си? — възкликна Големия Джим. Неколцина от клиентите, които седяха на бара и гледаха Си Ен Ен, погледнаха към него, след това извърнаха глави. — Бре, бре! Изобщо не съм изненадан! — После се сети, че вече няма пречки да стане представител на „Тойота“. За какво пък му бе притрябвало? В скута му бе паднал много по-сочен плод — градът. Той вече подготвяше списък с наредби, които щяха да започнат да влизат в действие веднага щом получеше цялата власт. А това щеше да се случи тази вечер. Освен това открай време мразеше онзи мазен тип Фрийман и цицорестата му съпруга.
— Момчета, той и Луис закусват в рая. — Замълча за момент, после прихна да се смее. Не постъпи много дипломатично, но просто не можа да се въздържи. — На слугинската маса, несъмнено.
— Докато си вършили работата там, братята Бауи получили още едно обаждане — продължи Картър. — Фермата на Динсмор. Още едно самоубийство.
— Кой? — попита Рандолф. — Олдън?
— Не. Жена му. Шели.
Това ги натъжи.
— Да сведем глави за минута — предложи Големия Джим и разпери ръце. Картър пое едната, а Мел Сиърлс — другата; Рандолф и Дентън затвориха кръга.