— О, Господи, смили се над грешните им души — помоли се Рени и вдигна глава. — Да свършим малко работа, Питър.
Полицейският началник извади бележника си. Картър вече бе извадил своя и го бе сложил до чинията си. Големия Джим започваше все повече и повече да харесва момчето.
— Намерих липсващия пропан — обяви Големия Джим. — В радиостанцията е.
— Боже! — възкликна Рандолф. — Ще трябва да пратим там няколко камиона!
— Да, но не днес — каза Големия Джим. — Утре, когато хората отидат да се видят с роднините си. Вече работя по въпроса. Братята Бауи и Роджър пак ще отидат там, но ще имаме нужда и от неколцина полицаи. Фред, ти и Мел. И още четири-пет човека. Ти не, Картър, искам да си ми под ръка.
— Защо ти трябват полицаи, нали просто ще трябва да се товарят бутилки с пропан? — попита Рандолф.
— Ами… — подхвана Джим, като в същото време започна да обира със залък разтеклия се жълтък — пак опираме до нашия приятел Дейл Барбара и до плановете му да дестабилизира града. Там има двама въоръжени мъже, които като че ли охраняват някаква нарколаборатория. Мисля, че Барби е организирал създаването ѝ още преди да дойде тук. Всичко е много добре планирано. Единият пазач е Филип Буши.
— Онзи нещастник — изръмжа Рандолф.
— Другият за съжаление е Анди Сандърс.
Питър изтърва вилицата си, с която се опитваше да набоде няколко пържени картофчета. Тя изтрака в чинията му.
— Анди!
— Тъжно, но истина. Барбара го е вкарал в бизнеса. Знам това от достоверен източник, но не ме питайте кой е той, защото няма да ви кажа. Пожела да остане анонимен. — Големия Джим въздъхна, след това натъпка в устата си покрит с жълтък залък. Чувстваше се прекрасно тази сутрин. — Предполагам, че Анди се е нуждаел от пари. Доколкото знам, от банката се канеха да наложат възбрана върху аптеката му. Той няма ум за бизнес.
— И за градските дела също — добави Фреди Дентън.
Рени по принцип мразеше да бъде прекъсван от по-нискостоящи, но тази сутрин всичко му доставяше удоволствие.
— Така е за съжаление — каза, след това се приведе над масата, доколкото позволяваше огромният му корем. — Той и Буши са стреляли по единия от камионите, които изпратих там вчера. Спукали са предните му гуми. Тези хора са опасни.
— Въоръжени наркомани — отбеляза Рандолф. — Кошмар за всеки служител на реда. Нашите трябва носят бронежилетки.
— Добра идея.
— И не давам гаранции за сигурността на Анди.
— Бог те обича, сигурен съм в това. Прави каквото трябва. Пропанът ни трябва. Градът ламти за него, а аз смятам да кажа на тазвечерната среща, че сме открили нови запаси.
— Няма да мога да отида, така ли, господин Рени? — попита Картър.
— Зная, че си разочарован, но искам утре да си с мен. И няма да ходим на онова парти край Купола. Рандолф също, мисля. Някой ще трябва да координира нещата, а това никак няма да е лесно. Трябва да внимаваме хората да не се изпотъпчат. Едва ли ще се мине без инциденти, защото някои не са научени да спазват правила. По-добре кажете на Туичъл да отиде там с линейката.
Картър си записа нещо в бележника.
Големия Джим се обърна към Рандолф. Лицето му имаше тъжно изражение.
— Много ми е тежко, Пит, но трябва да ти кажа. Моят информатор намекна, че е възможно Младши също да се е забъркал в бизнеса с наркотици.
— Младши? — попита Мел. — Не, не и Младши.
Рени кимна и избърса сухите си очи с длан.
— На мен също ми е трудно да повярвам. Не искам да вярвам, но нали знаете, че той е в болницата?
Те кимнаха.
— Свръхдоза — прошепна и се наведе още по-напред. — Това е най-вероятната причина за сегашното му състояние. — Той се надигна и погледна отново Рандолф. — Те ще очакват да минете по главния път. На около два километра източно от радиостанцията има друг път…
— Знам го — каза Фреди. — Мърляча Сам Вердро притежаваше горски парцел там, но банката му го взе. Мисля, че цялата земя в района вече принадлежи на църквата „Светия изкупител“.
Големия Джим се усмихна и кимна, въпреки че земята всъщност принадлежеше на една корпорация от щата Невада, на която той беше президент.
— Минете по този път и подходете откъм задната страна на радиостанцията. Гората е стара, без храсталаци, така че няма да имате проблеми.
Той чу, че телефонът му звъни. Погледна екранчето и реши да не вдига. После си каза: „Какво пък чак толкова, по дяволите. Може дори да се почувствам още по-добре, когато чуя как Кокс се пени.“
— Рени на телефона. Какво желаете, полковник Кокс?
Той се заслуша и усмивката му угасна.