— Сигурни ли сте — попита и се наведе. — И двамата?
Преди няколко дена Каролин би казала, че не иска да има деца и че я интересува само кариерата на учителка и писателка. Може би дори на романистка, въпреки че писането на романи ѝ се струваше рискована работа — осъзнаваше, че може да загуби много време в писане на роман от хиляда страници, а накрая да се окаже, че той не става за нищо. Поезията обаче… да обикаляш страната (може би с мотоциклет)… да представяш творбите си и да участваш в семинари… свободна като птица… това би било чудесно. Да се срещаш с интересни мъже и да дискутираш Силвия Плат в леглото, дори още по-хубаво.
Алис и Ейдън бяха променили мирогледа ѝ. Тя ги беше заобичала. Да, искаше Купола да се разпадне (разбира се, че искаше), но само при мисълта, че ще трябва да върне децата на майка им, я заболяваше сърцето. Дълбоко в себе си се надяваше, че и децата ще изпитат лека болка от раздялата. Може би това беше непочтено от нейна страна, но нищо не можеше да направи — чувства.
— Ейдън? Наистина ли искаш това? Срещите на възрастните хора понякога са ужасно дълги и отегчителни, да знаеш.
— Искам да отида — обяви момченцето. — Искам да видя всички хора.
Тогава Каролин разбра. Децата не се интересуваха от дискусиите за начините за съхраняване на ресурсите на града. Защо да ги интересуват такива неща? Алис беше на девет, а Ейдън — на пет. Но да видят всички събрани на едно място, като голямо семейство? Това вече изглеждаше логично.
— Ще се държите ли добре? И няма да се боричкате и да шушукате твърде много?
— Разбира се — обяви тържествено Алис.
— А ще се изпишкате ли, преди да тръгнем?
— Да! — Този път момичето забели очи, за да покаже каква досадница е Каро… а на младата жена този жест даже ѝ хареса.
— Тогава просто ще увия тези сандвичи в салфетки — каза Каролин. — Имаме и две кутийки сода, специално за деца, които могат да използват сламки. Само че децата, за които намеквам, трябва да са се изпишкали, преди да започнат да се наливат с течности.
— Пия със сламки като луд — каза Ейдън. — А упс ще има ли?
— Той иска да каже „Упси Пайс“ — поясни сестра му.
— Знам какво иска да каже, но няма повече. Мисля обаче, че има бисквити. От онези, дето са с канелена захар.
— Канелените бисквити са жестоки — каза Ейдън. — Обичам те, Каро.
Каролин се усмихна. Помисли си, че не е чела поема, която да звучи толкова хубаво, колкото думите на момченцето. Дори онази на Уилямс за студените сливи отстъпваше.
13.
Джулия се взираше учудено в Андрея Гринъл, която слизаше бавно и тържествено по стълбите. Възрастната жена изглеждаше много променена. Промяната не се дължеше само на факта, че си беше сложила грим и беше сресала изтощената си от множество къдрения коса; имаше и нещо друго. Джулия осъзна, че отдавна не я е виждала такава — приличаща на себе си. Тази вечер Андрея носеше ефектна червена рокля (вероятно от „Ан Тейлър“), пристегната в кръста с колан, и голяма платнена чанта.
Даже Хорас я гледаше учудено.
— Как изглеждам? — попита Андрея, когато слезе на етажа. — Дали бих могла да отлетя към срещата, ако имах метла?
— Изглеждаш прекрасно. С двайсет години по-млада.
— Благодаря ти мила, но горе има огледало.
— Ако на него не се вижда колко добре изглеждаш, по-добре пробвай това тук, тук е по-светло.
Андрея премести чантата в другата си ръка, сякаш ѝ беше дотежало.
— Мисля да те послушам.
— Ще се справиш ли с това изпитание?
— Мисля, че да, но ако започна пак да треперя, ще се измъкна през страничния вход. — Тя нямаше намерение да се измъква, независимо дали щеше да се разтрепери или не.
— Какво носиш в чантата?
Андрея си помисли: „Обядът на Джим Рени. Смятам да го нахраня пред целия град.“
— Когато ходя на градски срещи, винаги си взимам плетиво. Понякога ми става ужасно скучно.
— Този път едва ли ще е скучно — отбеляза Джулия.
— Ти ще отидеш нали?
— Ами… може и да отида — отговори небрежно Джулия. Всъщност възнамеряваше да отиде на друго място, място, намиращо се доста далеч от центъра на Честърс Мил. — Преди това трябва да свърша някои неща. Ще се оправиш ли без мен?
Андрея направи комична физиономия.
— Тръгвам по улицата, спускам се надолу по хълма и съм там. Изминавала съм това разстояние стотици пъти.