С весел глас, в който обаче имаше някаква тъжна нотка, Джоани Калвърт повтори:
— Е, поне е топло. Хайде, Нори, ти ще бъдеш помощник-пилот на старата си майка.
17.
От южната част на „Къщата на цветята“ на Льоклерк тръгваше тесен спомагателен път. Откраднатият микробус на телефонната компания беше паркиран на него с предницата към главната улица. Ърни, Джаки и Роми Бърпи седяха в него и слушаха националния химн. Джаки усети как очите ѝ се насълзяват; огледа се и видя, че не само тя се е развълнувала. Ърни, който седеше зад волана, беше извадил носна кърпичка от задния си джоб и бършеше сълзите си с нея.
— Май няма да се наложи Линда да ни дава знак — каза Роми. — Не очаквах, че ще има говорители. Не са ги взели от мен.
— Все пак ще е хубаво хората да видят, че тя е там — отбеляза Джаки. — Взе ли маската си, Роми?
Той вдигна пластмасовата маска с лика на Дик Чейни. Въпреки че в магазина имаше големи запаси, Роми не беше успял да намери на Джаки маска на Ариел; в крайна сметка Джаки бе решила да бъде приятелката на Хари Потър Хърмаяни. Маската на Ърни (с лика на Дарт Вейдър) беше зад седалката, но Джаки си помисли, че вероятно ще имат неприятности, ако се наложи той да я слага. Тя не изказа опасенията си на глас.
„А има ли изобщо някакво значение? Ако внезапно изчезнем от града, всички ще имат предположение по въпроса.“
Но това да предполагаш не е като да знаеш и дори Рени и Рандолф само да предполагаха нещо, приятелите и роднините, които те зарязваха, може би щяха да бъдат подложени и на друго освен на разпит.
Може би. Джаки осъзна, че при настоящите обстоятелства този израз има огромно значение.
Химнът заглъхна. Чуха се още ръкопляскания, след това вторият градски съветник започна речта си. Джаки провери пистолета, който носеше (резервния), и си помисли, че следващите няколко минути вероятно ще бъдат най-дългите в живота ѝ.
18.
Барби и Ръсти стояха до килиите си и слушаха речта на Големия Джим. Благодарение на високоговорителите, монтирани до входа на залата, те чуваха много добре.
— Благодаря! Благодаря на всички! Благодаря, че дойдохте! Благодаря на най-храбрите и най-издръжливите хора в Съединените щати!
Бурни ръкопляскания.
— Дами и господа… мили деца, виждам, че присъстват и много деца…
Добродушен смях.
— Изпаднали сме в ужасна ситуация. Това вече го знаете. Тази вечер възнамерявам да ви разкажа как се стигна дотук. Не знам всичко, но ще ви споделя каквото знам, защото вие го заслужавате. Когато ви запозная със състоянието на нещата, ще трябва да преминем към точките от дневния ред, които не са много, но са важни. Но преди това искам да ви кажа, че се гордея с вас! Вие и Господ ме избрахте за лидер в този тежък момент, за което покорно благодаря! Искам да ви уверя, че заедно ще преодолеем трудностите; заедно, с божията помощ, ще излезем от тях по-силни и по-добри! Сега ние сме като израелците в пустинята…
Барби забели очи, а Ръсти направи неприличен жест с юмрука си.
— … но ние скоро ще стигнем Ханаан, където Господ и нашите съграждани ще ни нагостят с мляко и мед.
Бурни аплодисменти. Като че ли присъстващите бяха станали на крака. Барби вече не се опасяваше, че ги подслушват, защото беше сигурен, че неколцината полицаи, останали в участъка, са се струпали пред входа, за да слушат Големия Джим. Той каза:
— Приготви се, приятелю.
— Готов съм — отговори Ръсти. — Наистина съм готов.
После си помисли: „Стига Линда да не е сред хората, които ще влязат тук.“ Не му се искаше тя да убие някого, но най-вече не му се искаше тя да си рискува живота. И то заради него. По-добре да стои настрана. „Може и да съм луд, но предпочитам тя да е при онези другите. Там ще е на сигурно място.“
Избухналата престрелка прекъсна мислите му.
19.
Големия Джим ликуваше. Той ги беше пратил точно там, където искаше — в дланта си. Стотици хора, а сред тях имаше и много такива, които не бяха гласували за него. Никога не бе виждал залата толкова претъпкана; дори по време на училищните молитви и по време на обсъждането на училищния бюджет. Хората седяха и не просто го слушаха, а попиваха думите му. И тъй като Сандърс отсъстваше, а Гринъл седеше сред публиката (тази червена рокля на третия ред нямаше как да бъде сбъркана), той владееше тълпата. Очите им го молеха да спаси града. Изпитваше удовлетворение от това, че бодигардът му е до него и че полицаите — неговите полицаи — са се подредили покрай стените на залата. Все още не бяха осигурени униформи за всички, но затова пък пистолети имаше достатъчно. Над сто човека от присъстващите бяха вързали сини кърпи на ръцете си. „Това е моята лична армия“ — каза си Рени.