— О! Тази госпожа носи пистолет!
Втрещени, присъстващите продължаваха да мълчат. Тогава Картър Тибодо скочи от мястото си и застана пред Рени, крещейки:
— Пистолет! Пистолет! Пистолет!
Ейдън слезе на пътеката, за да огледа по-подробно.
— Не, Ейдън! — извика Каро и се наведе да вдигне момченцето тъкмо когато Мел изстреля първия куршум.
Куршумът проби дупка в полирания дъсчен под, точно пред лицето на Каролин Стърджис. Разхвърчаха се трески. Една от тях се заби под дясното ѝ око и по лицето ѝ потече кръв. Тя не чуваше виковете. Коленичи на пътеката, сграбчи Ейдън за раменете и го притисна към бедрата си като футболна топка. Момченцето скочи на пейката, където седеше допреди малко. Беше се стреснало, но иначе му нямаше нищо.
— Пистолет! Тя има пистолет! — изкрещя Фреди Дентън и с рязко движение отстрани Мел от пътя си. По-късно щеше да се закълне, че младата жена е посегнала към оръжието и че се е опитал само да я рани.
23.
Благодарение на високоговорителите тримата човека, седящи в откраднатия микробус, разбраха, че в залата става нещо неочаквано. Речта на Големия Джим и съпътстващите я ръкопляскания бяха прекъснати от някаква жена, която говореше на висок глас (те обаче не можеха да разберат думите, тъй като микрофонът беше твърде далече от устата ѝ). Гласът заглъхна в настъпилата врява. Чуха се викове, а след това и изстрел.
— Какво става, по дяволите? — възкликна Роми.
Още изстрели. Два или три. И викове.
— Няма значение — каза Джаки. — Тръгвай, Ърни, бързо. Ако ще вършим тази работа, сега му е времето.
24.
— Не! — изпищя Линда и скочи на крака. — Не стреляйте! Тук има деца! Има деца!
Хората в залата бяха изпаднали в паника. Допреди малко те не се държаха като стадо изплашени говеда, но нещата вече се бяха променили. Повечето се втурнаха към входната врата. Първите успяха да излязат навън, после тълпата запречи входа. Малцината, които бяха запазили частица здрав разум, минаха по пътеките и излязоха през страничните изходи, намиращи се от двете страни на сцената.
Линда посегна към Каролин Стърджис, възнамерявайки да я издърпа към пейките, където не беше толкова опасно, когато тичащият по централната пътека Тоби Манинг връхлетя върху нея. Коляното му попадна в тила на Линда и тя се строполи на пода, замаяна от удара.
— Каро! — Писъкът на Алис Епълтън идваше отнякъде много далеч. — Каро, стани! Каро, стани! Каро, стани!
Каролин се надигна и точно в този момент Фреди Дентън ѝ пусна един куршум между очите, убивайки я на място. Децата започнаха да крещят. По лицата им имаше капчици кръв.
Линда почти не усещаше, че я ритат и тъпчат. Тя застана на ръце и крака (в момента не можеше да се изправи) и запълзя към отсрещната пътека. Едната ѝ ръка попадна в изтеклата от Каролин кръв.
Ейдън и Алис се опитваха да стигнат до Каро. Знаейки, че те могат да пострадат сериозно, ако застанат на пътеката, Андрея се присегна над пейката, за да ги задържи (освен това искаше да им попречи да видят какво е станало с жената, която мислеше за тяхна майка). Беше изпуснала файла „Вейдър“.
Картър Тибодо точно това и чакаше. Той все още стоеше пред Рени, прикривайки го с тялото си, но вече беше извадил пистолета си и го беше подпрял на лявата си предмишница. Натисна спусъка и досадната жена с червената рокля — жената, която беше предизвикала всичко — отхвърча назад.
Наоколо цареше хаос, но Картър беше запазил самообладание. Той слезе по стълбите и бавно се отправи към мястото, където лежеше жената с червената рокля. Изблъскваше настрани тичащите хора, които му се изпречваха на пътя. Разплаканото момиченце се опита да се хване за крака му, но той го срита, без дори да го погледне.
След няколко секунди забеляза плика. Беше паднал до протегнатата ръка на Гринъл. Върху думата „Вейдър“ имаше кървав отпечатък от стъпка. Запазвайки спокойствие, Картър се огледа наоколо и видя, че Рени се е вторачил смаяно в блъскащите се хора. Добре.
Картър измъкна ризата си от панталоните, като междувременно запрати настрани пищящата Карла Венциано, която се бе блъснала в него. Пъхна плика под колана си отзад на кръста.
Човек е добре да си има застраховка.
Отстъпи заднишком към сцената, за да не бъде отнесен. Щом стигна до стълбите, се обърна и се качи горе. Рандолф — безстрашният началник на градската полиция — все още седеше на мястото си, подпрял длани върху дебелите си бедра. Ако в средата на челото му не пулсираше вена, щеше да прилича на статуя.
Картър хвана Големия Джим за ръката.