— Да, да, това е очевидно. Но някои други неща не са толкова очевидни. Така че слушай!
— Слушам.
— Първият ангел надул тръбата и земята била заляна от кръв. Вторият ангел надул тръбата и огнена планина се стоварила в морето. Това са вашите вулкани.
— Да! — изкрещя Анди и без да иска натисна спусъка на лежащия в скута му автомат.
— Трябва да внимаваш — предупреди го Буши. — Ако предпазителят не беше вдигнат, щеше да ми направиш оная работа на кайма. Я си дръпни пак. — Подаде стъклената лула на Анди. Той леко се стресна, защото не си спомняше да му я е давал. А колко ли беше часът? Слънцето вече започваше да се снишава на запад. Вече беше следобед, но как беше възможно? Не беше гладен, а той винаги огладняваше на обяд.
— Сега ме слушай внимателно, Сандърс, защото това е най-важната част. — Готвача можеше да цитира по памет, защото след като се беше преместил да живее в сградата на радиостанцията, беше започнал да проучва задълбочено Откровението. Толкова се беше вманиачил в него, че го четеше по цели нощи. — А когато третият ангел надул тръбата, от небето паднала огромна звезда! Звезда, светеща като лампа!
— Ние видяхме това преди малко!
Готвача кимна. Беше се вторачил в черното петно, което се беше появило след катастрофата на боинга на ирландските въздушни линии.
— Името на звездата е Уормууд. Много хора се озлобили и затова умрели. Ти озлобил ли си се, Сандърс?
— Не! — увери го той.
— Не. Ние сме кротки. Но звездата Уормууд падна от небето, а това означава, че ще дойдат зли хора. Така ми каза Господ, Сандърс, а Господ не се будалка. Ще видиш, че говоря истината. Те ще се опитат да ни отнемат всичко. Рени и подлите му приятелчета.
— Няма да успеят! — изкрещя Анди. Внезапно започна да го тресе страшна параноя. Те може би вече бяха тук! Подлите му приятелчета се промъкваха през гората! Подлите му приятелчета караха камионите си по Битч Роуд! Под влияние на Готвача вече дори започваше да разбира мотивите на Рени. Той се опитваше да скрие доказателствата.
— Готвачо! — Сграбчи новия си приятел за рамото.
— По-кротко, Сандърс. Боли.
Той поотпусна хватката си.
— Големия Джим вече е споменавал, че иска да разкара бутилките с пропан, това е първата стъпка!
Буши кимна.
— Вече идваха веднъж. Взеха две бутилки. Аз им позволих. — Замълча за момент и потупа кутията с гранатите. — Това ще им е за последно. Съгласен ли си?
Анди се замисли за купищата наркотици, складирани в сградата, до които бяха седнали, и даде отговора, който Готвача очакваше.
— Братко мой — каза и го прегърна.
Буши беше потен и миришеше лошо, но въпреки това го прегръщаше ентусиазирано. По бузите му, които за пръв път от повече от двайсет години беше пропуснал да избръсне в делничен ден, се търкалях сълзи. Прекрасно. Това беше направо… Направо…
Братска връзка!
— Братко мой! — проплака Анди в ухото на Готвача. Той го бутна назад и мрачно го изгледа.
— Ние сме агенти на Господ — каза. А Анди Сандърс, който вече си нямаше никого освен този кльощав пророк възкликна:
— Амин!
23.
Джаки завари Ърни Калвърт да плеви градината зад къщата си. Въпреки това, което беше казала на Пайпър, тя се притесняваше малко от срещата с него, но тревогите ѝ бързо се разсеяха. Той я стисна за раменете с изненадващо силните си за такъв нисичък и пълен човек ръце. Очите му сияеха.
— Благодаря на Господ, че някой е разбрал какви ги върши онзи празнодумец! — Той пусна раменете ѝ. — Извинявай. Изцапах ти блузата.
— Няма нищо.
— Той е опасен, полицай Уетингтън. Знаеш това, нали?
— Да.
— И умен. Организира онази битка в супермаркета така, както терорист би организирал бомбен атентат.
— По този въпрос нямам никакви съмнения.
— Но е и тъп. Умен и тъп — опасна комбинация. Така можеш да накараш хората да те следват. Да те следват чак до ада. Знаеш ли кой е Джим Джоунс?
— Да. Той е накарал последователите си да пият отрова. Значи ще дойдеш на срещата?
— Разбира се. И ще си държа езика зад зъбите. Освен ако не искаш да поговоря с Лиза Джеймисън. С удоволствие бих го направил.
Джаки не можа да му отговори, защото мобилният ѝ телефон зазвъня. Беше личният, беше върнала служебния заедно със значката и пистолета.
— Здравейте, Джаки е на телефона.
— Mihi portatoe vulneratos, сержант Уетингтън — чу непознат глас.
Мотото на поделението във Вюрцбург — „докарайте ни вашите ранени“. Джаки отговори, без да се замисля:
— На носилки, с патерици или в торби, и състоянието им бързо ще се подобри. Кой се обажда?