— Полковник Джеймс Кокс, сержант.
Тя сложи ръка на телефона.
— Ще ме извиниш ли за минутка, Ърни?
Той кимна и отново се захвана с градинската си работа. Джаки отиде до оградата.
— С какво мога да ви бъда полезна, полковник? Впрочем, тази линия сигурна ли е?
— Сержант, ако вашият човек Рени може да подслушва разговорите по мобилни телефони, тогава здраво сме го закъсали.
— Той не е мой човек.
— Това е добре.
— Вече не служа в армията. Дори започвам да забравям военната болница.
— Е, не сте съвсем права. Върната сте на служба по заповед на президента на Съединените щати. Добре дошли.
— Сър, чудя се дали трябва да кажа „благодаря“ или „майната ви“.
Кокс насила се засмя.
— Джак Рийчър ви поздравява.
— От него ли взехте номера ми?
— И номера, и препоръката. Препоръките на Рийчър са ценни. Питахте с какво можете да ми бъдете полезна. С две неща. Първо, измъкнете Дейл Барбара от кашата, в която са го забъркали. Или смятате, че е виновен?
— Не, сър. Сигурна съм, че е невинен. Сигурни сме, че е невинен. Не съм сама.
— Добре. Много добре. — Гласът му изведнъж стана по-бодър. — Второ, трябва да смачкате фасона на онова копеле Рени.
— С това ще се заеме Барби. Ако… линията наистина ли е сигурна?
— Сигурна е.
— Ако успеем да го измъкнем.
— Вече работите по въпроса, така ли?
— Да, сър.
— Чудесно. С колко „кафяви ризи“ разполага Рени.
— Засега около трийсет, но продължава да назначава още. Тук в Мил те носят сини ризи, но все пак разбрах какво имате предвид. Не го подценявайте, полковник. Вече е сложил в джоба си почти целия град. Ще се опитаме да освободим Барби, а вие се молете да успеем, защото сама няма да мога да се справя с Големия Джим. Свалянето на диктатори без външна помощ не влиза в длъжностната ми характеристика. А и вече не служа в полицията в Мил. Рени ми би шута.
— Осведомявайте ме когато и както можете. След като освободите Барбара, той ще ръководи съпротивителното движение. Да видим кой на кого ще бие шута накрая.
— Сър, иска ви се да сте тук, нали?
— Копнея за това с цялото си сърце. — Никакво колебание. — За половин ден ще му обърна каручката.
Джаки се усъмни в това, защото знаеше, че под Купола е различно. Външните не можеха да разберат. Под Купола дори времето течеше по различен начин. Преди пет дена всичко беше нормално, а сега…
— Още нещо — каза полковник Кокс. — Отдели малко време и погледай телевизия. Вдигаме нивото, за да отровим живота на Рени.
Джаки каза „дочуване“ и прекъсна връзката. След това се върна при Ърни.
— Имаш ли генератор? — попита.
— Скапа се миналата вечер — отвърна кисело той.
— Хайде да отидем някъде, където има ток. Моят приятел казва, че трябва да гледаме новините.
Те се отправиха към „Дивата роза“. По пътя срещнаха Джулия Шамуей, която се съгласи да тръгне с тях.
Смазан
1.
Роуз смяташе да отвори „Дивата роза“ в пет часа следобед и да предложи на клиентите лека вечеря. Докато приготвяше картофената салата, хвърляйки по едно око към телевизора над бара, някой почука на вратата. Отвън стояха Джаки Уетингтън, Ърни Калвърт и Джулия Шамуей. Тя прекоси празния салон, бършейки ръцете си в престилката, и отключи вратата. Коргито Хорас, което пристъпваше от крак на крак зад Джулия, беше наострило уши и се плезеше смешно. Роуз се увери, че табелката „Затворено“ си е на мястото, след това заключи вратата зад посетителите си.
— Благодаря — каза Джаки.
— Няма защо — отговори Роуз. — Аз и без това исках да се видим.
— Дойдохме да погледаме телевизия — обясни Джаки. — Бях у Ърни, а по пътя за насам срещнахме Джулия. Тя седеше на тротоара и съзерцаваше с празен поглед останките от къщата си.
— Нищо не съм съзерцавала — отговори Джулия. — Двамата с Хорас мислехме как да издадем вестник след градската среща. Малък ще е, вероятно само две страници, но ще го има. Твърдо съм решила.
Роуз се загледа в телевизора. Пред камерата стоеше млада жена, която обясняваше нещо. Най-отдолу на екрана пишеше: „По-рано днес“. Изведнъж се чу силен гръм и на небето се появи огнено кълбо. Репортерката подскочи, изпищя и се обърна назад. Операторът веднага даде в близък план падащите отломки.
— Само повтарят тези кадри — каза Роуз. — Ако не сте ги гледали, гледайте ги. Джаки, видях Барби към обяд. Отидох да му занеса храна и те ме пуснаха при него. Мелвин Сиърлс ме следеше зорко.