Готвача продължи да говори, прекъсването сякаш не му бе направило никакво впечатление.
— Но ти, Стюарт, имаш мозък в главата си, така че го използвай. Зарежи онзи камион и се прибирай в града с другия. Кажи на Рени, че всичко тук вече принадлежи на Бог. Кажи му, че звездата Уормууд е изгряла и че трябва да ни остави на мира, ако не иска апокалипсисът да подрани. — Той се замисли. — Можеш също така да му кажеш, че няма да спираме музиката. Той едва ли се притеснява за това, но за някои хора в града този въпрос е важен.
— Знаеш ли с колко полицаи разполага той сега?
— Изобщо не ми пука.
— Някъде към трийсет. До утре вероятно ще станат петдесет. Половината град носи сини кърпи в знак на подкрепа към полицията. Само да им каже, и ще те погнат.
— Нищо няма да постигнат — отговори Готвача. — Вярата в Бог удесеторява силата ни.
Роджър реши да покаже знанията си по математика:
— Е, значи двайсет, но вие пак сте по-малко.
— Млъквай, Роджър! — сгълча го Фърн.
Стюарт опита отново:
— Фил, Готвачо, успокой се, няма нищо страшно. Той не иска наркотиците, а пропана. Половината генератори в града не работят. До няколко дни три четвърти от генераторите няма да работят. Пусни ни да вземем пропана.
— Трябва ми за готвене. Съжалявам.
Стюарт го изгледа странно, явно го смяташе за луд. Анди си помисли: „Вероятно е луд. Вероятно и двамата с него сме луди. Но и Джим Рени е луд, така че няма нищо страшно.“
— Тръгвайте — настоя Готвача. — И му кажете, че ако ни нападне, ще съжалява.
Стюарт се позамисли, после сви рамене.
— Нищо не губя от това. Хайде, Фърн. Роджър, аз ще карам.
— Нямам нищо против — отговори Роджър Килиан. — Скоростният му лост заяжда. — Изгледа подозрително Готвача и Анди, след което се отправи към втория камион.
— Бог да ви благослови, момчета — провикна се Анди.
Стюарт погледна през рамо и направи кисела физиономия.
— И теб да те благослови Бог. Той знае, че имаш нужда от благословия.
Новите собственици на най-голямата лаборатория за метамфетамини в Северна Америка стояха един до друг и гледаха оранжевия камион, който направи обратен завой и се отдалечи.
— Сандърс!
— Да, Готвачо?
— Искам да „раздвижа“ музиката. Този град се нуждае от малко Мейвис Стейпълс. И от малко „Кларк Систърс“. Като свърша тази работа, ще попушим.
Очите на Анди се напълниха със сълзи. Той прегърна през раменете човека, когото някога се наричаше Фил Буши.
— Обичам те, Готвачо.
— Благодаря, Сандърс. И аз те обичам. Искам оръжието ти винаги да е заредено. Отсега нататък ще стоим на пост.
15.
Настъпващият залез багреше деня в оранжеви краски. Големия Джим седеше до леглото на сина си. Дъглас Туичъл беше поставил инжекция на Младши и сега младежът спеше дълбоко. До известна степен за Големия Джим щеше да е по-добре синът му да умре — заради тумора, който притискаше мозъка му, не се знаеше какво можеше да направи или да каже. Разбира се, момчето беше негова плът и кръв, но имаше за разрешаване много по-важни проблеми — проблемите на града. Рени си помисли: „Може би една възглавница би свършила работа…“
В този момент телефонът му зазвъня. Той видя името, което се бе появило на екранчето, и се намръщи. Нещо се беше объркало. Стюарт едва ли би се обадил толкова скоро, ако нямаше проблем.
— Казвай!
Той се заслуша, учудването му нарастваше с всяка изминала секунда. Анди беше там? Анди, с автомат?
Стюарт чакаше отговора. Чакаше инструкции. „Нареди се на опашката, друже“ — помисли си Големия Джим и въздъхна.
— Дай ми минутка. Трябва да помисля. Ще ти се обадя по-късно.
Той прекъсна разговора и се замисли върху новия проблем. Можеше да изпрати там група полицаи. Идеята сам да оглави операцията му се стори доста атрактивна. Ако Анди загинеше, още по-добре. Така Джеймс Рени щеше да поеме управлението.
От друга страна, градската среща беше утре вечерта. Щяха да дойдат много хора, които щяха да му задават въпроси. Той беше сигурен, че ще може да натресе лабораторията на Барбара и „приятелите на Барбара“ (за Големия Джим Анди Сандърс вече беше член на „приятелите на Барбара“), но реши все още да не го прави.
Не.
Той искаше стадото му да се страхува, но не и да изпада в паника. Паниката нямаше да е от полза за плана му да установи пълен контрол над града. А и какво толкова щеше да стане, ако за момента оставеше Анди и Буши на мира? Дори можеше да има полза от това. Щеше да им се вдигне самочувствието. Щяха да започнат да се мислят за недосегаеми, защото наркотиците съдържат съставката оглупин.