От друга страна, тъпото свиждане на Кокс беше предвидено за петък — вдругиден. Всички отново щяха да се втурнат към фермата на Динсмор. Бърпи несъмнено щеше да отвори нова сергия за хотдог. Докато тълпите глупаци дърдореха край Купола и докато Кокс провеждаше конференцията си, Големия Джим щеше да отиде в радиостанцията с петнайсетина полицаи и да заличи от лицето на земята досадните наркоманчета.
Да. Това беше отговорът.
Той се обади на Стюарт и му каза засега да не предприема нищо.
— Мислех, че пропанът ти трябва — каза Стюарт.
— Ще си го вземем — отговори Големия Джим. — А ти искаш ли да ни помогнеш да се погрижим за онези двамата?
— Искам, разбира се. Имам да си връщам на онзи кучи син Буши.
— Той ще си получи заслуженото. Петък следобед. Гледай да не поемаш други ангажименти за тогава.
Големия Джим отново се почувства добре; сърцето му биеше бавно и стабилно, без да прескача. А това беше добре, защото го чакаше много работа, като се започнеше с речта, която трябваше да дръпне тази вечер във „Фуд Сити“. Мястото беше изключително подходящо, там лесно щеше да убеди новите полицаи, че редът е над всичко. Когато гледат разрушения, хората винаги стигат до извода, че им трябва „твърда ръка“.
Той излезе от стаята, после се върна и целуна спящия си син по бузата. Може би щеше да се наложи да се отърве от Младши, но засега и по този въпрос нямаше да предприема нищо.
16.
Над малкото градче Честърс Мил се спуска нощ — поредната „куполна“ нощ. Но ние няма да си почиваме, защото трябва да отидем на две срещи и да проверим какво прави коргито Хорас. Тази вечер Хорас прави компания на Андрея Гринъл. Той не е забравил пуканките, намиращи се между кушетката и стената, просто си трае за момента.
Хайде да тръгваме тогава двамата с теб, докато тъмата се просмуква в небето като упойка в кръвта на пациент. Да тръгваме, докато първите безцветни звезди изгряват над главите ни. Това е единственият град в североизточната част на Съединените щати, над който тази вечер светят звезди. Над Нова Англия валят дъждове и хората, гледащи новини, скоро ще имат възможност да видят няколко изключителни сателитни снимки, показващи дупка в облаците — точно копие на „чорапчето“ Честърс Мил. Тук звездите светят, но сега те са мръсни, защото Купола е мръсен.
Върху Таркърс Мил и района от Касъл Рок, известен като Дъ Вю, се изливат порои. Метеорологът на Си Ен Ен Рейнолдс Улф (не е роднина на любимеца на Роуз Улфи) казва, че според него западният вятър блъска облаците в Купола и ги изстисква като гъби, преди те да успеят да се придвижат на север и на юг. Той нарича това „очарователен феномен“.
Водещата Сюзън Малво го пита каква е дългосрочната прогноза за времето в Честърс Мил, явно предполагайки, че кризата може да продължи.
— Сюзън — отговаря Рейнолдс Улф, — този въпрос е чудесен. Знаем със сигурност, че тази вечер в Честърс Мил не вали, но повърхността на Купола е достатъчно пропусклива, така че е възможно вътре да се просмуче известно количество влага. Метеоролозите от Националната служба ми казаха, че скоро не се очакват валежи под Купола. А ние знаем, че най-голямата им река — Престил, е попресъхнала. — Той се усмихва, сякаш за да покаже колко добър зъболекар има. — Благодаря на Господ за артезианските кладенци!
— И аз също, Рейнолдс — казва Сюзън, а после на телевизионните екрани в Америка се появява зеленото животинче от рекламата на застрахователната компания „Гейко“.
Стига толкова новини. Хайде да минем по някои от опустелите улици; покрай църквата и къщата на преподобната (срещата там все още не е започнала, но Пайпър е напълнила голямата кафеварка, а Джулия прави сандвичи под светлината на свистяща газова лампа); покрай къщата на Маккейн, около която е опъната жълта полицейска лента, навяваща мрачни асоциации; по Таун Комън Хил и покрай сградата на общината, където Ал Тимънс и няколко негови приятели чистят и подреждат, за да могат присъстващите на утрешната градска среща да се чувстват уютно; покрай Военния мемориал, където статуята на Лусиен Калвърт (прадядо на Нори; май не е нужно да ти казвам това) стои на пост.
Какво ще кажеш да поспрем за малко, за да видим какво правят Барби и Ръсти? Никой няма да ни попречи да слезем в сутерена; в стаята за подготовка има само трима полицаи, а Стейси Могин, която е зад бюрото, спи, подпряла глава с ръка. Останалите полицаи са във „Фуд Сити“, където слушат пламенната реч на Големия Джим, но дори и да бяха тук, пак нямаше да могат да ни попречат, защото ние сме невидими. Щяха да усетят само лек полъх, когато се шмугнем покрай тях.