Това не се хареса на Големия Джим.
Никак даже.
2.
Той закрачи напред, възнамерявайки да сложи край на този разговор, независимо от темата му. Ала преди да направи пет-шест крачки, някакво хлапе се втурна към него. Беше едно от момчетата на Килиънови. Домакинството им наброяваше около десетина души и всички живееха в занемарената ферма за пилета, намираща се малко преди Таркърс Мил. Никое от хлапетата не се отличаваше с кой знае какви умствени способности — и в това нямаше нищо чудно, като се имаше предвид какви бяха родителите им, — ала всичките бяха ревностни последователи на Църквата на Христа Светия изкупител, или, казано с други думи, бяха Спасени. Това момче май се казваше Рони… или поне така си помисли Големия Джим, макар че нямаше как да е сигурен. По принцип цялото домочадие се славеше със сходни издължени черепи, изпъкнали неандерталски чела и клюнообразни носове.
Хлапето носеше парцалива рекламна тениска на Радиото на Исус и стискаше някаква бележка в ръката си.
— Ехо, господин Рени! — извика то. — Майчице, скъсах се да ви диря из целия град!
— Боя се, че нямам време да говорим точно сега, Рони — отвърна Големия Джим. Продължаваше да се взира в противното трио на стъпалата на градския съвет. Триото проклети, шибани смешници. — Може би ут…
— Аз съм Ричи, господин Рени. Рони е брат ми.
— Ричи. Разбира се. Сега би ли ме извинил… — Мъжът закрачи напред.
Анди взе бележката от ръцете на хлапето и настигна Рени, преди да е успял да се добере до целта си.
— По-добре виж това.
Големия Джим се обърна и първото, което видя, бе лицето на Сандърс — по-угрижено и разтревожено от всякога. После взе листчето и го разгъна.
Джеймс,
Трябва да те видя довечера. Господ ми проговори. Сега първо трябва да говоря с теб, преди да се обърна към града. Моля те, отговори ми. Ричи Килиън ще ми донесе съобщението ти.
Не Лес, нито пък Лестър. Не. Преподобният Лестър Когинс. Това не беше на хубаво. Защо, ох, защо, мамка му, всичко трябваше да се случва по едно и също време?
Хлапето стоеше пред книжарницата и изглеждаше като сирак с избелялата си фланелка и провисналите, безформени дънки. Рени му махна да се приближи. Момчето се втурна към него. Големия Джим извади писалката от джоба си (върху нея със златни букви пишеше: „ОТ ГОЛЕМИЯ ДЖИМ КУПУВАЙ, ПО ШОСЕТАТА. ЛУДУВАЙ!“) и надраска своя лаконичен отговор: „Полунощ. У нас.“ После сгъна хартийката и я подаде на хлапето.
— Занеси му това. И не го чети!
— Няма! Честна дума, господин Рени! Господ да ви поживи!
— И тебе, синко — усмихна се Големия Джим и се загледа след бързо отдалечаващото се момче.
— За какво става дума? — попита Анди. И преди Рени да е казал каквото и да било, изстреля притеснено: — За лабораторията ли е? Свързано ли е с амфе…
— Млъкни.
Потресен, Сандърс отстъпи крачка назад. Никога досега Големия Джим не му бе говорил така. Това беше лош знак.
— Всяко нещо по реда си — отсече Рени и се насочи към следващия им проблем.
3.
Когато зърна, че Рени тръгва към тях, първата мисъл на Барби беше: „Върви като човек, който е болен и въобще не подозира за това.“ Походката му издаваше и още нещо — че е свикнал цял живот да рита чужди задници. На лицето му бе изписана най-хищната му приятелска усмивка, докато поемаше ръцете на Бренда в своите, стискайки ги леко. Тя не се възпротиви.
— Бренда — започна Рени, — изказвам ти най-дълбоките си съболезнования. Трябваше да те навестя по-рано… разбира се, няма да пропусна погребението… но напоследък съм доста зает. Като всички нас.
— Разбирам — кимна тя.
— Дюк толкова много ни липсва… — въздъхна Големия Джим.
— Точно така — обади се и Анди, показвайки се зад гърба на Рени, подобно на рибарска гемия зад огромен презокеански лайнер. — Ужасно ни липсва.
— Благодаря и на двама ви за милите думи.
— Имам огромното желание да поговорим и да разсея тревогите ти… Виждам, че си угрижена… — Усмивката на Големия Джим стана още по-широка, ала очите му изобщо не се усмихваха. — Обаче точно сега ни предстои важно събрание. Андрея, чудя се дали не би могла да отидеш в залата и да подготвиш онези документи…
Макар и да наближаваше петдесетте, в този миг Андрея приличаше на дете, хванато да си хапва от току-що приготвените сладкиши. Тя понечи да се изправи (потръпвайки при болките в гърба), обаче в същия момент Бренда я хвана здраво за ръката и я смъкна обратно до себе си.