Надписът в червено, вървящ под кадъра от местопроизшествието, гласеше: „ИЗВЪНРЕДНИ НОВИНИ ГРАД В МЕЙН ОТКЪСНАТ ОТ СВЕТА МИСТЕРИЯТА СЕ ЗАДЪЛБОЧАВА.“ В горния десен ъгъл като неонова кръчмарска реклама затрепка думичката „ПРЕКЪСВАНЕ“.
На екрана цъфна Уолф Блицър. Роуз беше влюбена в него (наричаше го „моя Уолфи“) и през делничните следобеди не разрешаваше да се гледа друго освен неговото предаване. Тази вечер Уолфи носеше вратовръзка, но неумело завързана, и дрехите му бяха като за спортуване през уикенда.
— Да обобщим накратко — подхвана той. — Днес около тринайсет часа…
— Беше бая по-рано — обади се някой.
— Вярно ли е за Майра Евънс? — попита друг. — Наистина ли е мъртва?
— Да — кимна Фърналд Бауи. По-големият му брат Стюарт Бауи беше единственият погребален агент в градчето, Фърн му помагаше понякога, когато не беше натряскан, а тази вечер изглеждаше съвсем трезвен. — Стига сте дрънкали, че да чуя какво казват по телевизора.
Барби също искаше да чуе, защото в момента Уолфи съобщаваше тъкмо онази вест, която го интересуваше — че въздушното пространство над Честърс Мил е забранено за полети. Всъщност полетите бяха забранени над цял Западен Мейн и Източен Ню Хемпшир от Луистън-Обърн до Северен Конуей. Президентът непрекъснато получаваше сведения за развоя на събитията. И за пръв път от девет години беше обявена оранжева степен на опасност.
Джулия Шамуей, собственичка и редакторка на „Демократ“, изгледа изпод око Барби, когато той мина край масата й. После загадъчната й усмивчица, която беше нещо като нейна запазена марка, затрептя на лицето й:
— Изглежда, Честърс Мил отказва да се раздели с теб, господин Барбара.
— Май да — кимна той. Не се изненада, че Джулия знае за намерението му завинаги да напусне града, както и причината. Беше живял достатъчно в Мил, за да му е известно, че тя знае всичко, което я интересува.
Роуз го видя тъкмо когато беше понесла две порции наденици с боб (плюс димяща реликва, за която се предполагаше, че доскоро е била пържола) към шестима посетители, нагъчкани на маса за четирима. Вкамени се и се ококори от изумление. После се усмихна. На Барби изведнъж му олекна от тази усмивка, изразяваща искрена радост и облекчение.
„Сигурно така се чувства човек, когато се завръща у дома“ — помисли си.
— Света Богородице, не очаквах пак да те видя, Дейл Барбара!
— Пазиш ли ми престилката? — попита той. Чувстваше се малко неловко. В крайна сметка Роуз беше приютила — него, скитника, скътал в раницата си няколко препоръки, написани на ръка — и му беше дала работа. Накрая му каза, че напълно разбира защо той е принуден да избяга (бащата на Младши не беше от хората, които прощават на враговете си), но Барби още се чувстваше гузен, задето я заряза.
Роуз тръсна чиниите на първото свободно място, което й попадна пред очите, и забърза към Дейл. Беше ниска и пълничка, затова застана на пръсти, за да го прегърне.
— Радвам се, че си тук, пусто да остане! — прошепна.
Той също я прегърна и целуна, после промърмори:
— Обаче Големия Джим и синчето му няма да се зарадват.
Хубавото беше, че тъкмо сега Рени не беше в заведението. Барби осъзна, че (поне в момента) за обитателите на Честърс Мил той, Дейл Барбара, е по-интересен от телевизионните репортажи за градчето им.
— Големия Джим да го духа! — добави Роуз. Дейл се засмя, възхитен от ожесточеността й и доволен от дискретността й. — Тя още шепнеше: — Мислех, че завинаги си напуснал Мил.
— Щях, но закъснях с няколко минути.
— Видя ли… онова?
— Да. После ще ти разкажа. — Пусна я, вгледа се в нея и си помисли: „Ех, защо не беше с десет години по-млада, Роуз… дори с пет…“
— Ще си получа ли обратно работата? — подхвърли.
Тя избърса сълзите си и кимна:
— Слагай престилката и бързо смени Ансън, преди да е изтровил всички ни.
Барби козирува, отиде в кухнята и изпрати Ансън да приема поръчките и да помага на Роуз при сервирането. Младежът облекчено въздъхна и преди да напусне поста си до скарата, сграбчи с две ръце дланта на Дейл и я раздруса:
— Хубаво, че се върна, приятел. Не съм виждал такава навалица. Направо щях да загина.
— Спокойно. Ще нахраним петте хиляди.
Ансън, който не познаваше библейските текстове и не знаеше, че Исус е нахранил пет хиляди души само с пет хляба и две риби, озадачено го изгледа: