Джуди седна в леглото и плюшените й играчки се посипаха на пода. Ококорила се беше от страх и не се успокои дори след като майка й я взе на ръце.
— Накарай я да престане! Накарай я, Ръсти!
Ако диагнозата му беше вярна, пристъпът щеше да премине от само себе си.
„Моля те, Господи, нека спре от само себе си!“ — помисли си.
Обгърна с длани главата на Джанел и се опита да я повдигне, за да е сигурен, че нищо не затруднява дишането на малката. Отначало не успя. Проклетата дунапренова възглавница му пречеше. Запрати я на пода и неволно удари с нея Одри, но кучето не помръдна, а продължи да се взира в момиченцето.
Той отметна назад главата на Джанел, наведе се и се вслуша в дишането й. Не беше учестено, малката не се задъхваше за кислород.
— Маминко, какво й е на Джанджан? — изплака Джуди. — Луда ли е? Какво й става?
— Не е луда, само е малко болна. — Ръсти се удиви от спокойния си глас. — Защо с мама не Отидете в нашата…
— Не! — едновременно извикаха двете.
— Добре, но пазете тишина, за да не я изплашите, като се събуди. И без това психиката й е разклатена — добави и се обърна към кучето: — Браво, Одри. Ти си добро момиче! Много добро момиче!
При такива похвали обикновено Одри пощуряваше от радост, но не и тази вечер. Сега дори не помаха с опашка. Изведнъж излая тихо, легна на пода и опря муцуна на предните си лапи. След секунди Джанел престана да се тресе и затвори очи.
— Мили Боже! — промърмори Ръсти.
— Какво? — попита Линда, която беше седнала на леглото и държеше Джуди на скута си. — Какво?
— Край. Пристъпът премина.
Само че не беше. Не и напълно. Клепачите на Джейни се повдигнаха. Очите й вече не бяха забелени, но тя не виждаше баща си.
— Страшната тиква! — извика. — Виновна е Страшната тиква! Спрете я!
Ръсти леко я разтърси:
— Сънувала си кошмар, Джейни. Вече си будна, няма страшно. Добре си.
За миг тя сякаш още беше в унес, въпреки че погледът й се фокусира и той разбра, че сега дъщеричката му го вижда и го чува.
— Спри Хелоуин, татко! Непременно трябва да го спреш!
— Дадено, съкровище. Хелоуин се отменя. Завинаги!
Малката примигна, после отметна косата от потното си чело:
— Моля? Защо? Щях да се маскирам като принцеса Лия. Защо все не ми върви? Защо? — Тя заплака.
Линда пристъпи към нея (Джуди ситнеше подире й и се държеше за халата й) и я прегърна:
— Нищо не пречи да си принцеса Лия, захарче, повярвай ми.
— Защо сте в нашата стая? И защо тя е станала? — Джейни посочи сестричката си.
— Напишкала си се в леглото — злорадо каза Джуди и когато сестра й заплака още по-силно, на Ръсти му се прииска да напляска малката устатница. Мислеше се за толерантен родител (особено в сравнение с онези, които понякога водеха в здравния център деца с насинени лица или счупени ръце), но не и тази вечер.
— Не й обръщай внимание — прошепна и придърпа към себе си Джанел. — Не си виновна. Беше ти лошо, но сега си добре.
— Не трябва ли да я заведем в болницата? — попита Линда.
— Не. Утре сутринта ще отскочим до здравния център и ще й дам лекарство.
— НЕ ИСКАМ ИНЖЕКЦИЯ! — изпищя Джейни и заплака още по-силно. А Ръсти се успокои. Силният й плач беше добър признак.
— Никакви инжекции, миличка. Само хапчета.
— Сигурен ли си? — промърмори Лин.
Той погледна кучето, което лежеше спокойно, без да се интересува от драмата, разиграваща се около него, и отговори:
— Одри е сигурна. Само че тази вечер ще спи при момичетата.
— Ура! — извика Джуди. Коленичи и замилва кучето. Ръсти прегърна жена си през кръста, а тя отпусна глава на рамото му, сякаш вече нямаше сили да я държи изправена.
— Защо сега? — прошепна. — Защо тъкмо сега?
— Не знам. Да сме благодарни, че е леката форма.
В това отношение Бог беше чул молитвата му.
Лудост, слепота, вцепеняване на сърцето
1.
Не можеше да се каже, че Джо Плашилото е станал рано, понеже изобщо не си беше лягал. А не си беше лягал, защото бе прекарал цялата нощ пред компютъра си.