Лестър Когинс от своя страна наблегна на книгата „Числа“ от Библията, която не бе известна като преливаща от оптимизъм: „Вижте добре, ибо съгрешихте против ГОСПОДА и грехът ви рано или късно ще ви намери.“
Също като Пайпър, и той наблегна на темата за изпитанията — неизменният църковен хит по време на всички катаклизми в световната история, — ала избра да се концентрира върху покварата, заразната сила на греха и как Господ се справя с подобни „зарази“. Макар и да го каза по друг начин, смисълът на думите му беше, че Господ-Бог ги изстисква с пръстите Си като узрели циреи, докато гнойта не цръкне от тях като свещена бяла струя.
Въпреки лъчезарната октомврийска утрин пасторът имаше чувството, че грехът, заради който целият град е наказан, е донякъде негов. Поради тази причина днешната му проповед бе особено красноречива и въздействаща. В очите на много хора проблеснаха сълзи, а възгласите „Амин!“ и „Да, Господи!“ не спираха да ехтят от единия до другия край на залата. Когато бе така вдъхновен, прозренията и страхотните идеи често го осеняваха по време на самата проповед. Днес например му хрумна нещо, което той веднага изрази на глас, без дори да се замисли. Нямаше и нужда да се замисля. Подобни озарения свише бяха толкова ярки, силни и недвусмислени, че просто нямаше как да не бъдат правилни.
— Днес следобед ще отида там, където шосе 119 пресича неведомата Божия порта — обяви Когинс.
— Да, Исусе! — извика една ридаеща жена. Другите изръкопляскаха или размахаха одобрително ръце във въздуха.
— Предлагам да е в два следобед. Ще коленича там, в полето пред мандрата, и ще се помоля на Господ-Бог да премахне това бедствие от пътя ни.
Този път възгласите „Амин!“ „Да, Господи!“ и „Бог е с нас!“ бяха още по-силни.
— Ала първо… — Лестър вдигна ръката, с която бе бичувал голия си гръб през нощта. — Първо ще се помоля за този ГРЯХ, който причини тази БОЛКА, тази ПЕЧАЛ и това БЕДСТВИЕ! Ако съм сам, Господ-Бог може и да не ме чуе. Ако заедно с мен се молят още двама, трима или даже петима, Господ-Бог може пак да не ме чуе, можете ли да кажете АМИН?
Можеха. И го казаха. Вече всички бяха вдигнали ръце и ги поклащаха наляво-надясно, сякаш бяха потънали в религиозен транс.
— Но ако ВСИЧКИ ВИЕ дойдете с мен — ако застанем в кръг там, върху Божията трева, под Божието синьо небе… пред очите на войниците, които уж пазят делото на Божията праведна Ръка… ако ВСИЧКИ ВИЕ дойдете и се помолим заедно, може и да съумеем да стигнем до дъното на този ГРЯХ, да го изгребем и да го изнесем под светлината, за да погине… Така ще сътворим чудо с помощта на Господа всемогъщ! ЩЕ ДОЙДЕТЕ ЛИ? ЩЕ КОЛЕНИЧИТЕ ЛИ ТАМ С МЕН?
Естествено, че щяха да дойдат. Естествено, че щяха да коленичат. И в хубави, и в лоши времена хората обичат да се събират и да отправят заедно молитвите си към Бога. И когато оркестърът засвири: „Всичко, що направи Бог, е правилно“ (в сол тоналност, с Лестър на солокитарата), всички запяха толкова силно, че щяха да срутят покрива на църквата.
Разбира се, Джим Рени също беше там; Големия Джим за нищо на света не би пропуснал възможността да направи още няколко автосделки.
7.
8.
Ако в града имаше някой, който би могъл да окачестви старата мисъл на Ницше „това, което не ме убива, ме прави по-силен“ за свое лично мото, това беше Ромео Бърпи — тарикат с прическа а ла Елвис и мокасини с остри носове. Той дължеше малкото си име на романтичната си майка с френско-американско потекло, а фамилията му идваше от баща му — грубоват янки, чието скъперничество и прагматизъм бяха пословични. Тежкото му, изпълнено с безброй укори и пердах детство обаче бе довело дотам, че Ромео да се превърне в най-състоятелния човек в града. (Всъщност не. Неофициално най-богатият жител на Честърс Мил беше Големия Джим, макар че по-голямата част от активите му бяха скрити.) Роми притежаваше най-големия и печеливш независим универсален магазин в целия щат. През осемдесетте някои от потенциалните му банкери-инвеститори бяха заявили, че е пълна лудост да се мъчи да създаде магазин с такова грозно име като „Бърпис“. Отговорът на Роми обаче гласеше, че ако от фирмата за земеделски продукти „Бърпи Сийдс“ нямат нищо против, ще назове предприятието си именно по този начин. И ето че сега едни от най-продаваните им летни стоки бяха тениските с надписи: „ОТ ЛАКОМСТВА ДО КЪРПИ — ВСИЧКО ИМА В БЪРПИ!“ На ви сега, лишени от въображение банкери!